Багряна и Словения12.02.2014 Откъс от новоизлязлата книга на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров
Франце Беук, Багряна, Йосип Видмар и Франце Стеле на мадридската "Пласа де торос". Снимката е направена от Зоран Мушич 1935. БАРСЕЛОНА
/откъс/
От 15 до 18 май се провежда конгресът на ПЕН в Барселона. В архива на ПЕН в Националната и университетска библиотека в Любляна са запазени документи от организацията по участието на словенската делегация, от които се разбира, че Изидор Цанкар се е готвел да пътува заедно със съпругата си. Те обаче не отиват в Испания, а вместо това Изо участва в събрание на трите югославски ПЕН-клуба на Блед. То е свикано, за да се решат последните финансови и организационни проблеми след „Дубровнишката одисея“, но е странно, че протича паралелно с барселонския форум, а освен това двама от основните организатори на конгреса от 1933 г. – Франце Стеле и Йосип Видмар – по същото време са в Испания. Любопитно е, че на тази среща е поканена да участва и Дора Габе, но тя учтиво отказва, извинявайки се с вече поети ангажименти. Едно от най-силните и запомнящи се преживявания след края на конгреса, описано не само от Лиза, но и от други свидетели, е коридата в мадридската арена, на която тя присъства заедно с Франце Беук (1), Йосип Видмар и Франце Стеле. Най-интересното е, че всеки от присъствалите оставя свое описание на видяното, без да споменава нито дума за другите. Тази тайна би била опазена неразгадана по-дълго, ако все пак не съществуваше снимка, доказваща, че всички те са гледали заедно една и съща незабравима корида. В Мадрид четиримата ненадейно срещат младия тогава художник Зоран Мушич (2) и той спонтанно се присъединява към тях. Заедно отиват на „Пласа де торос“, където именно Мушич прави общата им снимка. Едно кратко отстъпление. Няколко дена преди това в Барселона председателят на българския ПЕН-клуб Александър Балабанов, професор по класическа филология, се запознава с подпредседателя на каталонския ПЕН Карлес Риба, също като него професор по гръцка филология и много известен поет. Двамата провеждат следния шеговит диалог: „– Какво? – питам аз. Да отидем ли на бой с бикове? Така разсъждават двамата мъдри професори елинисти и се разбират прекрасно. Но не така мисли поетесата Багряна. Не така мисли и Франце Беук, според когото шансът да се отиде на корида си струва: „Веднъж и – никога повече“. В книгата си „Лица“ Йосип Видмар коментира присъствието на Беук на ПЕН конгреса в Испания: „Същото му се случи и в Мадрид и Толедо, където ни развеждаха словенският художник Мушич, когото случайно срещнахме в Мадрид, и д-р Стеле, който, естествено, бе член на нашата ПЕН делегация на конгреса и ни води дори в „Прадо“ и по-късно в Толедо, там разгледахме някои платна на Ел Греко. (…) Тръгнахме през нощта от Мадрид към Бургос, където пристигнахме съвсем рано сутринта, но поради финансови проблеми не можах да разгледам прочутата катедрала, а вместо това продължих за Сан Себастиан и оттам – към границата. Тук някъде, доколкото си спомням, Стеле се отдели от нас, защото имаше намерение да отиде и до Париж. А Беук и аз се отправихме на изток.“ (4) Тръгвайки по следата, подсказана от Багряна в анкетата с проф. Ив. Сарандев, че в словенски вестник е публикувана нейна снимка от коридата, успяхме да издирим и самата статия. Тя се намира във в. „Словенец“ от 13 юли 1935, стр. 3, озаглавена е: „Писмо от Испания. От Мадрид до Валенсия“ и е подписана от Z. M. (Зоран Мушич). Най-отдолу под текста е поместена направената от него снимка с четиримата делегати на ПЕН-конгреса, с надпис: „Членовете на словенския ПЕН-клуб (от ляво на дясно: Франце Беук, българската поетеса Багряна, Йосип Видмар и д-р Фр. Стеле) след края на конгреса на ПЕН-клубовете в Барселона посетиха Мадрид. Снимката запечатва момент, когато те присъстват на корида на Пласа де Торос. (Снимка З. Мушич)“. Тук отново публикуваме тази знаменита фотография в много по-добро качество по нейния оригинал, предоставен ни от г-жа Мая Финжгар от люблянската Модерна галерия. Наистина странно: колкото повече четиримата от снимката съзаклятнически премълчават преживяното заедно в Испания, толкова повече неочаквано намерени документи уплътняват картината. Така например в „българския“ (5) брой 19 на в. „Словенец“ от 24 януари 1937 г. писателят и преводач Мирко Яворник (6) се връща към един епизод отпреди две години, който, както личи, много силно се е запечатал в съзнанието му със своята изключителност. Описва го в импресията си „Спомен за Багряна“: „Багряна, българската поетеса, е първият човек на изкуството, когото срещнах на живо, не в книгите. Знаех за нея от книгите, знаех, че дръзко, смело започва да открива на българите малкото словенско изкуство, че през последните години живее между Балкана и Триглав. Бях я виждал отдалеч при посещенията ѝ в Любляна; една вечер се вдъхновявахме от бързотечния блясък на нейния неспокоен живот. …по тях да направим една безкрайна пътека, Мисля, че е това. Може и да бе още по-красиво, но изразих всичко. Беше хубаво и същевременно неприятно: всяка дума потвърждаваше, че Багряна е онова, в което реално е толкова трудно да повярваш: поетеса, жена, човек, когото обичаме заради изкуството му. Едва ли някъде ще намерим нещо така искрено усетено и толкова разтърсващо разказано за присъствието на Багряна и нейния могъщ креативен дух…
-------------------------------------------------------------------- 1. Франце Беук (словенски писател, преводач на „Под игото“ от Иван Вазов, издаден през 1938 г., както и автор на пътеписа „Десет дни в България“ (1939).
2. Зоран Мушич (1909-2005) – един от големите словенски художници, чиито творби се намират в най-престижните галерии и музеи по света. Награждаван многократно, през 1991 г. той става носител на Ордена на почетния легион в Париж.
3. Балабанов, Александър. Студии, статии, пътеписи, писма. София 1978, т. 2, стр. 576.
4. Vidmar, Josip. Obrazi. Ljubljana 1985, str. 526-528.
5. Брой, тематично посветен на България, българската история и култура, във връзка с подписания през януари 1937 г. в София Пакт за вечно приятелство с Югославия.
6. Мирко Яворник (1909-1986) – от 1935 г. главен редактор на вестник „Словенски дом“. След края на войната по политически причини емигрира отначало в Австрия и Италия, а след 1961 до смъртта си – в САЩ.
7. Авторът греши. Цитатът е от стихотворението „Моята песен“ от стихосбирката на Багряна „Вечната и святата“.
8. Почит, уважение (фр.).
Повече за книгата "Багряна и Словения" вижте тук
|
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
![]() |
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.