Наистина чудовище е мощта на този укор. Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми кой ще метне ласото върху хилядата шии на този звяр?

                      Фридрих Ницше, „Тъй рече Заратустра“

 

Липсата на възхищение и изобилието на омраза са изяви на „изместване“ (англ.,displacement): психозащитна реакция, която Зигмунд Фройд преди сто години нарече Verschiebung.

„Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?“ – запита Димитър Бербатов на 13 май 2010 г. в София, когато обяви, че се отказва от националния футболен отбор. В тези въпроси освен разочарование е кодирана и една от отровите на българската народопатология: липса на възхищение от успехите на другия.

Хвала на бургаската община и на „древните” бургазлии за тържествата по случай 80-ия рожден ден на Христо Фотев. И поредния национален конкурс за поезия на името на големия Поет. Но на Христо Фотев му прилягаше жури, представено от елитни интелектуалци - Стефан Цанев, професор Светлозар Игов, Александър Томов, академик Антон Дончев, Недялко Йорданов, Георги Райков, арх. Неделчо Карабелов, професор Иван Карайотов...

И да бъде забранено участие в журито на укорители, наричам ги “фотефоби”, които не могат да простят „греха“ на Фотев да бъде талантлив, много талантлив, гениален поет. Херостратовският, прокрустовският фотефоб Иван Сухиванов, който години наред се тревожи защо има мит за Христо Фотев и защо има луксозно издание на неговата поезия (спомнете си Националната научна конференция за Фотев, 26-27 юни 2009 г. в бургаската библиотека “Яворов”). И този фотефоб дава наградата на Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“ на друг фотефоб - Йордан Ефтимов, който преди няколко години направи „нов исторически прочит" на Фотев. Според този прочит дори „Литургия за делфини" и любовната поезия на Христо Фотев били „политически коректни" към комунистическия режим. Такъв трябва да бъде persona non grata в Бургас, а фотефоби го награждават!

След скандалите с конкурса „Бургас и морето” и тези с „Тоника” и Стефан Диомов, сега виждам още един пример за замърсяване на родната бургаска ноосфера (гръц. nous - разум, който – според Платон – води към душата). Тревожна за древните бургазлии е настъпващата ноострофа (духовна катастрофа) в Бургас – градът най-хубав на земята, както казваше Христо Фотев.

Хорхе Луис Борхес в разказа си „Тльон, Укбар, Orbis Tertius“ пише: предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, когато хората забравят за тях. Класически пример за това е един праг, който съществувал дотогава, докато на него стоял някакъв старец, и който изчезнал след смъртта му“.

Подобен пример за това е: Духът на един град, който съществувал, докато в него живели един Поет (Христо Фотев) и един Художник (Георги Баев), и който изчезнал след смъртта им.