БУРГАС И ХРАМЪТ

17.04.2014 4

Най-големият храм в Бургас "Св.св. Кирил и Методий" е пред рухване. Православните християни в града за четвърта година няма да имат Великден - площадчето пред черквата е разкопано, за да се построи подземен Мол, а основите на храма са подкопани и той се крепи на няколко метални обръча. Безобразието продължава и не му се вижда края.

снимка: infotourism.net

- Кажете, този път води ли към храма?
- Не, тази улица не води към храма.
- Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?
      От филма „Покаяние”, режисьор Тенгиз Абуладзе

 

Хвала на бургаската община, че подобрява урбанистично-архитектурната инфраструктура, включително някои нейни културни измерения, като построявенето и функционирането на Културен център “Морско казино”, Дом-музей “Петя Дубарова” и Галерия-музей “Георги Баев”. Признават го  много българи. И на нас, древните бургазлии, естествено ни става много приятно – дори се гордем с това..   
     Но!  
     От няколко години виждаме тревожни симптоми за замърсяване на бургаската ноосфера (гръц. nous - разум, който – според Платон – води към душата). Тревожна за нас е настъпващата духовна катастрофа в  Бургас – артистичната столица на България и трикратен носител на титлата “Най-добрият град за живеене в България”.
     Някои от симптомите на тази катастрофа са скандалите с конкурса “Бургас и морето”, тези с “Тоника” и Стефан Диомов, и наскоро с фотефоби, които дадоха наградата “Христо Фотев” на постмодернистичния анархист-фотефоб Йордан Ефтимов.
       Още по-тревожното е, че вече 2-3 години Духът на мястото (латински, genius loci)  -  Катедрален храм “Св. Св. Кирил и Методий”, Училище (СОУ) “Св. Св. Кирил и Методий” и Концертна зала – се превърна в най-тъжното място в Бургас. Една урбанистична годзила в сремежа си да стане подземен паркинг руши и храма, и училището, и залата – символи на нашата религия, образование и изкуство. Тържествено урбанистично престъпление в центъра на града!*
    Пристанището, гарата, морската градина, театърът, „Тройката“, часовникът, Храмът “Св. Св. Кирил и Методи”... – така започва  очарователното есе “Бургас е като лунен лъч в чаша мискет”, написано от Вивиана Асса през 2013 г. в списание InSpiro. Сега “Тройката” я няма  (навярно временно) и Храмът е безмилостно ранен, а проектите за възстановяването му са все още неосъществени.**
Тогава за  какво е един град, ако той няма храм?
Докога ще плачат иконите, особено тези на Св. Св. Кирил и Методий и на
Света Богородица, пред които повече от век стотици хиляди бургазлии са отправяли най-съкровените си молитви за здраве и благополучие? И кога ще успокоим Светлия Дух на първостроителите на Храма - арх. Рикардо Тоскани, свещеник  Георги Стоянов, кметът Димитър Бракалов и на дарителите Хаджипетрови, Йови Воденичаров, д-р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други бургазлии?
      Вярваме, че отговорите на тези тревожни въпроси ще бъдат дадени в най-скоро време – и лунните лъчи отново ще се отразяват в позлатените куполи на Храма. За да има хармония на материалната и духовна инфраструктура в Бургас.
       Иначе легионите бесове ще се множат и няма Кой да ги удави в морето (Матея 8: 28-33).
_____________________________________________________________
* Преди години комунистическите годзили сринаха сградите - уникалната  архитектура - на Старата община и Халите.
** Професор Тодор Кръстев е бургазлия и световно известен архитект, реставрирал стотици обекти на културното наследство в много градове в България и света. Ние не видяхме името му в проектите за възстановяването на Храма “Св. Св. Кирил и Методий”.
 

Капитан Васил Дачев	Проф. Иван Карайотов
Васил Лаков	Доц. Йордан Радков
Инж. Георги Силеновв	Доц. Коста Костов
Проф. Георги Чалдъков	Никола Проданов
Д-р Дичо Палазов	Д-р Стоян Стоев