Земите на българите почти пет века са били в състава на Османската империя – период, за който говорим предимно с негативизми, но който, струва ми се, е оставил траен отпечатък върху манталитета, бита и изобщо върху конструкцията на онова, което обикновено наричаме „българин“. В този смисъл, ако отказваме да признаем наследството на империята, отказваме да признаем и необходимостта да се разберем и възприемем в цялата си многопластова сложност. За радост, съвсем скоро на българския книжен пазар се появи една книга от Йордан Велчев, „Балканският човек“, която се опитва да поправи това наше късогледство и да ни върне едно минало, което иначе активно отхвърляме и изтласкваме. В един том от близо 800 страници – и това е само първият, очакват се още два, с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. Йордан Велчев ни връща всъщност една наистина забравена и „премълчана“ история – историята на българите във времето, когато тяхна столица е бил Цариград, а те са пътували от Багдад на изток до Виена на запад. Вера Мутафчиева казваше в тази връзка, че може би едно от най-стресиращите събития е руско-турската война от 1877/78 година, благодарение на която се образува Княжество България, но и която отрязва от българите това огромно пазарно пространство, в което дотогава са пласирали своите стоки и услуги. Нека само си припомним, че Бай Ганю не тръгва със своите дисаги от добро към Западна Европа – просто източните пазари са вече затворени за него. И ако Алеко Константинов го е описал така нелицеприятен, то не е защото е бил такъв, а защото в своите черти на балкански човек той се е различавал коренно от бленуваните цивилизационни западни образци.

 

Митко Новков    

 

Предаването може да чуете и след излъчването му - на сайта на програма "Христо Ботев" http://bnr.bg/hristobotev