Романът като история, историята като роман

30.12.2014

или за скритите съкровища на българското минало

Историята, преподавана в училище, понякога е твърде суха, сбита, официална; без живец и вкус. Само че истинската история не е само официални факти и регистрация на събития, тя е едно авантюристично понякога приключение, което запалва въображението и те кара да съжаляваш, че не си се родил примерно през комитските години в Македония, или през размирните години на Второто българско царство. Оказва се всъщност, че българската история крие в недрата си такива загадки и приключения, че просто затаяваш дъх, докато ги четеш. Точно със затаен дъх четеш и романа на Боряна Дукова „Разкаянието на Диего“, който на фона на една криминално-историческа загадка разказва българската история увлекателно, завладяващо, очарователно. Разбираме от там за монасите-таксидиоти, които съвсем не са били смирени Божии служители, а когато се е налагало са вкарвали разпятието в действие, за да се спасят от разбойници и други недоброжелатели. Разбираме също за алмогаварите и за техните „подвизи“ из Балканския полуостров, за съкровището на Иван Асен III и изобщо за много неща от българската история, които, ако биха предложени на учениците, щяха да ги превърнат в истински любители на тази наука.