Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля в лентата е Васил Гендов. Той е завършил висша театрална школа във Виена, специализирал е кино в Берлин и със самочувствие се впуска в приключението „кино”. Гендов е автор и на първия роден звуков филм – „Бунтът на робите”. За съжаление, и двете ленти са изгубени – най-вероятно при бомбардировките над София във Втората световна война, когато неговата къща е била засегната.

В документалния жанр за първопроходец е смятан Александър Жеков с филма си „Балканската война”. За изследователите той е енигматична личност, сведенията за него не са много, следите му се губят, дори не е останала негова снимка. Филмът, който е оставил, обаче е много стойностна хроника от войната, заснета главно в тила, защото тогава военни кореспонденти не са били допускани на бойната линия. Десетилетия лентата е смятана за загубена. Но през 1960-та година в кабинета на тогавашния директор на филмотеката Георги Стоянов-Бигор, влиза елегантен възрастен грък от Беломорието и оставя един куфар, като казва: „нося ви един филм, който може би ще запазите за бъдещето”. Това е „Балканската война”.

Тази история разказва за Радио България киноведът Антония Ковачева – директор на Българската национална филмотека – един от големите киноархиви на Балканския полуостров. В него се пазят 15 хиляди заглавия, от които 9 700 са български. Лентите се съхраняват в 300 хиляди кутии.

Едновековната история на българското кино ще бъде разказвана през годината във филмотечното кино „Одеон” в София. Там вече се показват филми от първите десетилетия на Десетата муза у нас: игрални и документални. И още: в „Одеон” започва поредица от изложби, свързани с българския път в Седмото изкуство.

 

/със съкращения/

 

*Заглавието е на Факел.бг