В него са включени седемнадесет разказа и кратък роман, част от които са публикувани през годините на страниците на в. „Литературен вестник”, в. „Литературен форум”, в. „Труд”, в. „Сега”, в. „Стършел”, в. „Капитал”, сп. „Пламък”, сп. „Егоист”, както и в периодични онлайн издания за литература. Някои от тях са печелили награди на конкурси като „Агата” (за криминален разказ), за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet и „Развитие” (за нов български роман). Редактор е Митко Новков, а красивото, стилно оформление е на Капка Кънева.

„Камуфлаж” е дванадесетата книга на Чухов, който има издадени още едно томче с проза, девет стихосбирки и книга за деца. Освен това пише музика и текстове и свири в етнорок групата „Гологан”, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок “ЛаТекст”, с която представя стиховете си.

Ето мението на Митко Новков: „Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. Е, той не се прави, героите му не се правят, а се движат през света такива, каквито са – накърними, накърнени, но и остроумно изобретателни. Книга, пълна с блестящи хрумки и с уязвима топлота – един „камуфлаж“, от какъвто се нуждае всяко живеене. И твоето също, драги читателю, затова – прочети тези разкази, няма да съжаляваш!”
А Деян Енев прибавя: ”Поетът Петър Чухов е написал блестяща книга с проза. Включените в „Камуфлаж“ разкази и кратък роман са образци за творческо отношение към словото. В книгата има и поезия, и музика, и истинска стоманена белетристика със сюжет и истории. В това няма нищо чудно – защото самият Чухов освен поет е и музикант, и разказвач. В „Камуфлаж“ всичките валенции на словото са отворени. В „Камуфлаж“ всяко изречение звучи като хайку. В „Камуфлаж“ виждаме как въглеродът на думите се превръща в диаманти. Книга за истински ценители.”

 

 

 

                Гледам преди няколко дни, в квартала ни изникнал латвийски ресторант. И като знам, че тия пусти балтийци са все с едно рамо пред нас, рекох да вляза да им поогледам кухнята. Възрастен келнер с бяла, леко зацапана риза, донесе менюто. Разтворих го аз, а вътре – бира, скара, шопска салата, ракия и сред тях като император сред партийни секретари – патица по пекински!

                - И що по пекински? – попитах. – Нали сте латвийски ресторант?

                - Ти, драги, не си ли чувал за глобализацията? – изгледа ме достолепният мъж. – Сега в Латвия е пълно с китайски ресторанти. И патицата по пекински е любимото ястие на латвийците.

                Ядосах се малко, но така и така бях влязъл, реших – ще хапна. Поръчката доста се забави – цели две бири време – и накрая долетя една най-обикновена (бих казал ординерна) българска печена кокошка. Изгледах кръвнишки келнера и тъкмо да си отворя устата, той ме изпревари.

                - Ти, драги, какво работиш?

                Въпросът ме свари неподготвен. Какво работя, наистина? Измънках несигурно:

- Амии... писател съм...

- Аха, писател! – лицето на келнера светна като тиквен фенер. – Значи, няма какво да ти обяснявам.

                - Не съм много сигурен, че ми е ясно... – продължих да мънкам притеснено.

                - Какво има неясно бе, драги? Щеше ли ти да влезеш тука, ако отвън пишеше “Скара–бира”?

                - Е, сигурно нямаше, но...

                - А щеше ли да си поръчаш пенсионирана болна кокошка от Божурище?

                - Ама...

                - Така е, драги, ти като пишеш – какво правиш? Вместо да кажеш като човек “момичето слезе от колата”, извърташ едно бомбастично “младата дама подаде навън изящните си като стъбла на мислеща тръстика долни крайници и издигна върху тях корпус, по-впечатляващ от Кьолнската катедрала”! Е, къде си ти, къде сме ние с нашето лекичко поукрасяване на действителността за радост на клиентите ни?!

                Не казах нищо. Платих безмълвно и си излязох.

                Оттогава съм антиглобалист.

                Не ходя по ресторанти.

                И пиша простичко – нали виждате.