Прост народ - слаба държава

11.02.2015 | автор:  Любомир Методиев2

Народното събрание прие на първо четене нов закон за училищното образование, който предвижда от 2018-а година частните училища и детски градини да получават субсидия от държавната хазна.

В подкрепа на решението ни казаха, че това се правело за доброто на децата, че те всички са българчета и не бива да ги делим на частни, държавни и общински, че министерството ще може да контролира на какво ги учат и как се преподава там. Изваден беше и дежурният довод, че така се правело в някои европейски страни, а това вече направо ме застави аз пък да се замисля с главата си.
Добре де, казах си, някакви милиони непрекъснато чезнат неизвестно къде, тези поне ще отидат ако не за децата, поне за учителите. Само че училищата след това как ще останат частни? Че нали щом ще ги финансира, държавата с пълно право ще иска и да налага учебни програми, и да назначава директори, и да изисква каквото му мине през главата на поредния, назначен за министър по партийна линия. В същото време родителите както и сега ще плащат двойно – веднъж такса в училището и втори път чрез данъците си в бюджета. И това – при положение, че те категорично са се отказали от услугите на държавната просвета и са дали децата си другаде, като са поели и съответната финансова тежест.
Не чак толкова отдавна един финансов сатрап отказа да бъде намален ДДС за книгите, защото „и други щели да поискат”, край на цитата. Напомням думите му за онези, които ще гласуват новия закон и на второ четене. След гласуването ще ги попитам защо ще получават пари частните училища, но няма да получават частните книгоиздателства, театри, художествени галерии, например. Или частните ресторанти, баничарници, поликлиники, също например. Щом е толкова загрижена да им е по-лесно на частните училища, банки и бинго зали, държавата нека да подпомогне също толкова частните зарзаватчийници, месарници, тенекеджийници...
Това доста намирисва на национализация, която уж вече беше останала само спомен от миналото. Ако не е – просто частниците в просветата се опитват със свои думи да ни преразкажат крилатата максима на Остап Бендер „Идеите наши – бензинът ваш!”
Най-страшното е, че всичко това го решават същите онези, благодарение на чиито мъдри решения половината от учениците у нас са полуграмотни. Половината, защото има поне още толкова деца, които изобщо не стъпват в училище.
А прост народ – слаба държава. Така казваше дядо ми.