ФАКЕЛ

Очаквано и неочаквано в Минск

12.02.2015 | автор: Георги Василски

И двете световни войни са избухнали в името на запазването на наложено, и по етнографски, и по исторически причини, недомислено статукво.

Очаква се и участниците в Минската среща да знаят това. Иначе остават само приказки, разруха и трупове на невинни.

Във войната в Украйна няма и не може да има победители. Но спирането на огъня и намирането на компромис ще спаси много хора.

Кой има полза конфликтът там да продължи? На първо време, въпреки декларациите, сегашните управляващи в страната. Защото те не успяха да докажат, че могат да организират независима територия. А една война обогатява тиловите храненици. Дори и с чужди кредити.

Впрочем, Украйна като държава, освен година и половина след Първата световна война, когато премиер там е бил българинът Кръстьо Раковски, е получила акуширан в Беловежката гора суверенитет на постсъветското пространство преди около четвърт век. С всичките дефекти от това.

От продължението на конфликта имат полза и САЩ, защото геополитическата й доктрина включва постоянно напрежение и всякакъв натиск върху Русия.

От спирането на конфликта има полза Европа. Първо, защото бумерангът на санкциите вече се отразява на икономиката й и второ, че при една ескалация не се знае докъде могат да стигнат ястребите в Кремъл.

Спирането на конфликта ще е полезно и за Русия. Не само в икономически план. Във вътрешно-политическо отношение Путин вече легализира и укрепи имперското си мислене и авторитет, а самата Русия се сдобива с нови буферни територии, независимо под какво название. Впрочем буферните държави са били винаги в основата на нейната стратегия и за отбрана, и за нападение, както по времето на Кремъл, така и на Зимния дворец преди.

Облекчаването на режима за издаване на визи на украински граждани с българско самосъзнание е оптималното, което българското правителство можеше да направи досега. Нека се има пред вид, че ние сме съюзници и партньори в НАТО и в Евросъюза. А това е и гаранция, и отговорност.

В Украйна остава друга гореща точка, наречена Одеска област. Още повече, че тя граничи с руския анклав Приднестровие, до който е необходим сухопътен коридор. В Одеска област живеят стотици хиляди българи. Техните роднини и съотечественици пък са в съседните Молдова и Принднестровие… но дано не ни споходят в близко бъдеще тревожни новини и от там.

И дано все пак в Минск благоразумието да надделее и времето на войната да спре.

« назад