И днес политическите сили упражняват риториката си върху остатъците на българската гора. А министър и негови заместници ни убеждават, че това, което виждаме, не е това. И че да сечем е европейско, и ако не го правим, ще нарушим правилата на съюза.

България е една от малкото страни в Европа, която изнася дърва за огрев. Т.е. бързоборотна като пазар, с високо качество, но преименувана на малоценна стока, природна ценност, с която съседите ни се топлят, топят лой, бъркат мамалига, премятат пръжки, варят джанковица и пържат патладжани.

Ние осигуряваме на Балканския полуостров над 1 млн. куб. метра дърва за огрев. В голямата си част странджански бук, от какъвто били направени корабите на аргонавтите, търсещи Златното руно, или родопски материал, с който и византийци, и османлии, и българи са строили флотата си. Всяко от тези превозени дървета е било фиданка по Фердинандово време. Не внасяме нито съчка. Защото другите не дърварстват.

Сечта няма да спре. Защото тези, които решават това, имат нужда от нея. Кой печели от продадената гора?

На първо място собственикът, т.е държавни, общински и частни формирования. Защото те продават нещо паднало им от небето, или заграбено от хората. После идва горското чиновничество от всякакъв мащаб. Да регулираш, значи да получаваш. Прозряла го е още преди осемдесетина години и онази натоварена с цедилка бабичка, когато я настигнал цар Борис на Юндолския път. Качил величеството жената в колата. Стигнали баира. Благодарила пътничката и на въпроса, знаеш ли ти той съм, отвърнала: „Знам че си царят, ама другия път да вземеш да станеш горски, че да се видиш с пари и рахат.”

Накрая идват и хората, които си вадят прехраната с горската работа. Като правило бедни хора, но стегнат електорат. Някъде това е единственият поминък. Може би нарочно създаван.

И ако тръгнем отзад напред, ще разберем защо сечта няма да спре. Първо, трябва управляем електорат. Особено сега, преди историческите местни избори. Впрочем у нас всички избори са исторически. И второ – трябват пари в партийните каси. Там необходимостта е постоянна. Не случайно знакови фигури от прехода се превърнаха в собственици, наематели и арендатори на огромни горски масиви. И министерските назначения са квота. В държава, в която никой не знае колко и какви гори имаме. Т.е не се знае колко е изпито. И скътано, защото все още няма реална по видове и наситеност карта на горите ни. То и да има, ден след ден остарява. Няма да говорим за свлачища, сипеи, наводнения и други природни бедствия. Там е виновна само климатичната аномалия.

Интересно, след няколко години как ще звучи фолклорът ни с горски елементи? Но, важното е на Балканите да е топло.