За първото разединение си знаехме от опит - партия „Атака” и нейният лидер Волен Сидеров нямаше как да се смесят с всичките официални и не дотам официални българи пред паметника на Апостола.

Думата ми е за едно друго разединение, провокирано от филма на Максим Генчев „Дякон Левски”, чиято премиера, като на първи пълнометражен филм за Апостола, се състоя в зала 1 на НДК дни преди 19 февруари. Ето тук се изпокарахме. Най-нервен от всички се оказа режисьорът, той същият и сценарист на филма, който с раздразнен тон ни съобщи, че изобщо не му пука за тези, които плюят филма, и щом неговата представа за Левски е обект на дискусия значи, че той е вървял в правилна посока.

Правилна, правилна, ама ние, които иначе можем да сме всякакви наплеватели и нихилисти, не искаме да ни се нарушава представата за Васил Левски, била тя и митологизирана. И г-н режисьорът е трябвало да се съобрази с това. И ето, веднага след като научихме, че във филма Дяконът псува на майка в прав текст един от заптиетата, които го водят към бесилото, се взривихме от негодувание до там, че вече в социалните мрежи се върти едно мултипликационно клипче, в което, развеселен, Васил Левски раздава кютеци, като унищожава своите врагове, попържвайки.

И няма как да ме убеди Максим Генчев, като казва, че псувнята на Апостола във филма има /цитирам/ „оплодителен, а не унищожителен заряд”. За първи път чувам такова положително обяснение, а вие? Както и още една дълбока мисъл на същия режисьор-сценарист ме хвана за гушата: „Който гледа филма, ще бъде готов не само да псува, но и да се бие.” Леле, мале!

А ако питате защо във филма я няма прочутата реплика: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя - губя само себе си!”, отговорът на режисьора, е че е махната, за да може всички да си я спомнят. Да, ама децата, които заблудени родители ще заведат на прожекцията, ще запомнят друго и може, ако утре чуят някой да псува на улицата, да казват: „Я виж, този псува като Левски”. Ще ви хареса ли това?

Като слушах и гледах целия този скандал, си помислих, че всъщност не знаем какъв е бил езикът, на който е говорел Апостола. Дали по-скоро обикновен, накъсан, ясен, прост, или..? В текстовете му, които са стигнали до нас, няма напрежение, няма емоции, няма недоволство. С едно изключение. По-силно от всяка псувня. Отправено към нас, българите, тогавашните и днешните. „Народе????”, ни пита той. Успели ли сме да учудим, да разочароваме и ядосаме Дякона? 

Така изглежда, народе.