Една телевизия показа нещо, Сметната палата пресметна, прокуратурата си мръдна пръста и един депутат подаде оставка от всички постове. Това се случи само за ден-два и съвсем наскоро, така че е рано за изводи, а всеки е невинен до доказване на обратното и не искаме да влияем на правосъдието. Затова няма да гадаем кой е крив и кой прав, ще помислим за други неща.

Когато се разчу за случая, партията и партийният секретар на депутата побързаха да се разграничат от него, каквото и да значи това. Добре, обаче ако в съда се окаже, че е бил невинен – какво? Ще му се извинят и ще го върнат обратно в партията и в парламента ли? По-скоро ще обяснят, че вече е късно и всичко е минало, така че да гледаме напред. А той докато е жив, ще трябва да излиза от къщи с решението на съда под мишница, за да го показва на всеки срещнат. Имаше вече такива случаи – едни бяха оправдани, други самата прокуратура се отказа да обвинява, а те сега точат ножа да съдят държавата в Страсбург. И ще я осъдят!

Но това – ако обвиненият се окаже невинен. Ами ако се докаже, че е виновен? Какво ще излезе тогава? Че партията и нейният водач са ни представяли един престъпник за светец, включили са го в листите и са обяснявали на избирателите, че по-свестен кандидат не са и сънували. И сега изведнъж – извинявайте, стана грешка... Или пък ще ни обяснят, че не са го познавали добре. Ами като не са го познавали, защо са го предложили? Или когато се редят листите, изобщо няма значение кой какъв е, а нещо друго? Ако е друго – какво е то?

Такива случаи вече имаше. Един заместник-председател на Народното събрание скоропостижно се оттегли отвсякъде, понеже се оказа, че го търсят за финансови дела по света и у нас. Партията му отмина случая с мълчание. Друг, по-обикновен депутат пък се оказа педофил и бе осъден. И неговият вожд се разграничи, като обясни, че не можел да знае какви ги вършат всичките му кандидати във всички избирателни райони. Ами като не ги знаеш, защо ми ги хвалиш, бе?!

Когато се чуе дума срещу някой избраник, партията му първо натъртва, че зад него стоят хиляди избиратели. Когато пък той се оцапа и положението стане неспасяемо, партията се разграничава и застава встрани цялата в бяло. Тогава избирателите стават виновни, че са сглупили да го изберат. Обаче избирателите нямат правото да отзоват някого, дори той да се окаже доказан негодник. Това право има само партията.

Тогава?

Тогава много моля – политиците да не ни се сърдят, че смятаме всички за маскари. Имаме основания да ги смятаме.

Както и основания да искаме от тях. Лично аз искам в моя район да дойдат кандидатите на различните партии, да ми обяснят що за хора са, какво смятат да правят и как да го направят. А когато не го направят – да мога да поискам да се махат от Народното събрание. Аз, а не партийният им секретар!

Искам да избирам, а не просто да гласувам! А дотогава отказвам да се призная за виновен за глупостите, извършени от политиците.