Какъв трябва да е човек, какво трябва да иска от т. нар. живот отпреде му, за да стане охранител на 18 или на 20 години. С обикновено подарена, ако изобщо има средна диплома, с обогатен от евтини, вече и български екшъни разсъдък и издути от евтини анаболи бицепси. Той май никога не е мислел да посади, да построи, да поправи, да обгрижи нещо. Той мечтае да варди, да плаши, да бие дори, за да уважава себе си. Много от тези момчета са искали да станат полицаи… Без коментар. Не говоря за онези българи, станали по принуждение пазачи в края на работната си кариера. Но и това е друг въпрос.

Та, когато на 20 години ти не мислиш да се изграждаш като създаваща личност, като човек, който си изкарва а не прибира хляба, вече си се превърнал в пандурина от МОЛ-а. Мразиш тези, които по неустановено умствено равнище се навират из гипсокартонените кошари там, мразиш родителите си, че не караш поне БМВ, мразиш синчетата на „героите на прехода”, които дрънкат лъскави ключове и благосклонно опипват найлоновите си хубавици. И гледаш да се докараш пред началниците си, които са били като теб, но на ръба на онова, което у нас наричат закон, или дори отвъд него, вече са бизнесмени. За имидж поступваш по някой окаяник. За жалост в онзи варненски МОЛ окаяникът излезе неиздръжлив.

Да не говорим за наглостта на собствениците на магазина, които шумно уволниха собствената си фирма. Или по-точно името й. Да не говорим, че тези кичови мастодонти не внасят нищо в бюджета на държавата. Това са офшорки и са създадени да изнасят. Дори и малкото, създавано у нас. Но за да има законодателство, което за спре това, трябва законодателите да се отвържат от такива компании. Все в някой следващ живот и това може да стане. Евентуално.

Твърдят, че няма срамен труд. Но да осмисляш съществуванието си като висиш по цял ден като бръснарски каиш и точиш зрение по силиконовото дефиле, с голямо приближение може да се нарече труд. Особено когато си на 20 години.