Когато колата се обърне – пътища много. Така е казал нашият народ, но аз тръгнах само по една малка пътечка, докато четях какво ни съобщават. Камионът се оказа едва ли не на възрастта на прабаба ми. И се оказа, че има само първоначална регистрация, но никога – забележете, никога! – не е минавал на технически преглед! Не е ясно и чий е – чорбаджията го бил купил преди пет години, но сделката не била оформена по документи и за машината не били плащани данъци, нямал и задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Шофьорът бил служител на общината, но в този ден бил в почивка и тръгнал да изкара някой лев допълнително. Хората били в гората, брали див чесън срещу 7 лева надница, но не ги закарали дотам и обратно като хора, а като някакъв товар. Имало наблизо и микробус, но в него натоварили стоката, а не хората...

След като прочетох всичко това, започнах да си мисля неща, които не биха поласкали никоя държава и никой държавник.

Излиза, сестри и братя българи, че от нас искат да спазваме Закона за движение по пътищата. Но с какви очи го искат, когато те самите не ги спазват и позволяват да се движат неидентифицирани МПС-та, които убиват хора? И то в мегаполис като Върбица, където всички се познават и всичко е известно, дори преди да е станало.

Излиза също, че само на хартия съществуват пожелания като минимална работна заплата, социално министерство, синдикати, инспекторати и други тарикати, щом всеки баровец може да се гаври с хората и да ги използва срещу мизерно заплащане. Миньори, шивачки, строители, а и журналисти могат да ви разкажат как ги изцеждат като лимони и после ги изхвърлят на улицата, като при това им се подиграват, за да бъде унижението пълно.

В нашата мила родна страна е възможно да загиват хора и да няма виновни за това – спомнете си войничетата от околовръстното на София, децата от „Индиго”, работниците от военните заводи... И вчера един човек не излезе жив от мината, беше затрупан.

Всичко това неизвестно защо все още се нарича държава. А онези, които го подредиха по този начин, биват наричани държавници. Е, ако не друго, поне това можем да променим – да не използваме повече тази дума. Вярно, от това българският език ще обеднее, но пък ще стане по-точен...