Сигурно сте забелязали, че наближи ли празник, всичко в живота се променя. Слънцето грее по-празнично, птичките пеят по-празнично, политиците лъжат по-празнично, хората си обличат новите празнични дрехи втора ръка, а търговците си измислят нови, най-празнични цени. Аз пък видях, че на някои места агнешкото беше празнично беше порасло до 15 лева за килограм, салатките до два лева, пресният лук и репичките до левче.

Ето на, казах си радостно, как производителите се грижат за Великден хората да имат на трапезите си най-доброто. За целта са отгледали специални агнета, хранили са ги със специални смески, сигурно са ги клали и драли по специална технология. И понеже вече имаме истинска пазарна икономика, цената съвсем естествено се е покачила. Но по-важното е, че ни се предлага качество, каквото всеки ден не се среща, а качеството струва повече.

Наистина, в такова време другаде по света производителите и търговците свалят цените, та да могат и най-бедните да разберат от празника. Но това се случва в Европа и Америка, там са по-закъсали, а у нас вече няма бедни, с една пенсия може да се купи почти половин агне и да се направи курбан и половина за цяла рода и за сума гости!

Освен това по този почин нашата икономика си остава най-предвидимата под слънцето. Ние от години си знаем, че по това време поскъпват агнешкото и салатите, по Петровден ще поскъпнат пилетата, по Коледа ще поскъпнат пържолите, а преди избори всичко ще поевтинее, дори и токът може да слезе с някоя стотинка надолу. И това е чудесно, в деня за размисъл можем да тъпчем по фризерите риба за Никулден и да се присмиваме да онези, които разправят, че законът за търсенето и предлагането всъщност бил закон на спекулата.

Размишлявах си така оптимистично, когато в редакцията ни влезе поетът Тодор Климентов. Споделих с него радостта си, а той май ми завидя, защото ми разказа следната история. По време на Освободителната война в неговото село недалеч от Велико Търново пристигнал Панайот Хитов, който обикалял из страната и снабдявал с продукти руската войска. Попитал имат ли хората масло за продан, те му казали, че имат, казали и цената, а на него му настръхнали мустаците. Че из цяло Българско, рекъл им той, маслото е три пъти по-евтино бе, хора, какво правите вие?! То е тъй, бай Панайоте, другаде сигурно е по-евтино, отвърнали хората, ама в наше село кой знае кога ще дойдат пак руснаците.

- Всеки ден не е Великден! – философски приключи разказа си Тодор Климентов и ме остави пак да си приказвам сам.

Както виждате – и до днес не съм престанал...