Най-посещаваният музей в света, Лувъра, работи 315 дни в годината. През сто от тези дни, в него може да се види една изключителна като художествена стойност и историческа реалност изложба. Тази на тракийските съкровища от българските земи. Гордостта на френското експозиционно дело се посещава от близо 9 млн. души годишно. Сами пресметнете колко от тях имат възможността да се докоснат до магията на древните обитатели на нашата територия.

На една от външните стени на Лувъра едноок дохристов владетел обяснява наличието на тази експозиция. Едноок, защото официалният афиш е срязаната вертикално глава на Севт ІІІ, решена мрачно. До него са плакатите за другите временни изложби. Същата големина, но в жизнерадостни тонове. Същият агитационен материал е над касите на музея. Вече с големината на филмов афиш, той е разлепен и на три спирки в метрото. Никъде другаде в най-посещавания град в света, нашата изложба не съобщава за себе си. Нито в листовки по хотелите, нито по рекламните колони, нито в медиите, освен информациите за откриването.

Половината от посетителите на Лувъра са китайци. Половината от другата половина са японци. Те са в Париж и Европа, за да се отснемат. Може би затова най-напрегната част от посещението е да се пазиш от пръчките за „селфи”, навирени нагоре като пиките на обеднели рицари. Туристът, както знаете, особено градският турист, е продължение на фотоапарата си. Навсякъде се снима. Само пред нашата експозиция е написано „ноу фото”. Повечето експонати може да се видят в Интернет или по учебниците за начални класове, но в най-туристическото място в света ние пишем „ноу фото”. Като приемем и факта, че не сме в центъра на посетителския поток, насочен към Джокондата и Венера Милоска, към картините на Делакроа и Рембранд, към египетските артефакти и Нике от Самотраки, това предупреждение стопява интереса до около 1%.

Този изтънял поток получава възможността да е част от нещо неочаквано, мистично и откривателско, докато покрай него не премине маскиран като турист и командирован с нашите пари български служител и сърдито напомни „ноу фото”.

Пази си хляба, човекът. И хората се врътват и снимат отвън надписа „ноу фото”. Това е запознанството и спомена им от една много стойностна изложба. На въпроса ми към далекоизточен туроператор биха ли дошли негови туристи у нас, той отвърна, че не би рискувал в страна, в която още на летището може да пише „ноу фото”. Наистина кой ще рискува да организира посещение в страна, която не се позволява в най-снимания музей да се снима. Туризмът е събиране на спомени.

Та, в Лувъра 30 000 души на ден имат възможността да разгледат една сензационна изложба. Дори един процент от тях да искат да я видят, те се посрещат с несрещаното другаде „ноу фото”. И човек започва да се съмнява каква точно е целта на тази изложба...