Българинът е енергично същество и само чака да събере почивни дни и да се втурне по пътищата бели. Така компенсира онзи спомен за 20-годишното чакане за нещо като автомобил с двайсетгодишен реален такъв днес.

Българинът е и хазартен тип, защото излизайки на арената, наричана у нас пътна мрежа, залага собствения си живот, а също и този на околните участници в движението, на дърветата и невнимателните кучета. Първата възможност да се отърве, е да не се сблъска с другите водачи. Как се взимат книжки, как се шофира и без тях, как се кара изобщо и как се наказва за нарушения е друга приказка. Затова правораздаването е на последно място по доверие.

После идва пътната агенция, която явно е събирателно за безхаберие и добре платено чиновничество, защото винаги, когато има празиници, започват ремонти. Т.е. да се види, че се работи. След година мястото отново се отремонтирва с парите от пътния данък, винетките и разните му там такси. Но пък задръстванията създават възможности за социални контакти, които дори и да завършат с телесни повреди, са вид увяхваща комуникативна дейност в ерата на глобалното отчуждение и Интернет.

После идва полицията, или по-точно нейната липса. Което в някои случаи вероятно може и да е полезно. Специално за органите винаги има обяснение, защото като няма протести пред парламента, те пазят Киро Японеца.

Така че пролетното изживяване на българина са пътят и неговите потайности. А за стоматолозите идва жътвата на следпразничната реалност, добита от неравностите.

Важното е, че поне до края на лятото събрани почивни дни няма. Вярно, утре иде Гергьовден, но тогава основното притеснение ще е, как по време на енергичната разходка, наречена парад, да се прикрие наднорменото тегло на командния състав. Защото като отмахнем пенсионираните полковници, заработващи като съветници, и тънкотоките чиновнички, армията не стига и за един площад и затова тя дефилира представително в ръководен мащаб.

Но важното е, че денят на светията е по средата на седмицата и няма да има трафик.