Циганията с ромския вот

27.05.2015 | автор:  Росен Тахов1

Петко Каравелов и българският парламент гонят от урните най-активните избиратели

Силно се размирисва на цигания в Единадесетото народно съ- брание. Със смазващо мнозинство депутатите отнемат избирателните права на мургавата част от нацията. Пътят до урните на най-активния електорат е отрязан. Онези, които само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина, са поругани.

На българските роми е отнето изконното право да участват в управлението на държавата. В Търновската конституция е записано: „Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански и политически правдини.“

Този текст заляга в основите на изборното законодателство от 1879 г. насам. Но само на книга! Избирателният закон е един от най-променяните. Всяка партия, дошла на власт, го моделира по свой образ и подобие, за да спечели и следващия мандат. Законът е прекрояван като старо сетре в крак с модата чак до наши дни.

На 20 февруари 1901 г. идва на власт правителство с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение избирателния закон. В него има поправка за премахване на циганския вот. Дотогава Глава І, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват „съдържателите на блуднишки домове и просяците“. Сега е добавено: „в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия“.

На 28 май този апендикс е докладван в камарата. Думата взема вътрешният министър Михаил Сарафов.

"Господа народни представители! – намества си очилата той. – Ре- дакцията на комисията оставя неразрешен въпроса, защото тя не дава точно белезите, по които едни ще се лишат, а други не от пра- вото да бъдат избиратели. Остава винаги на волята на общинското управление и на онези, които ще бъдат натоварени да съставляват списъците, да определят кои са с постоянно местожителство. Последното пък би могло лесно да се определи по изражението „семействата на които се занимават с просия“, едно понятие още по-неопределено, което допуща разни тълкувания и което отнапред не може точно да се ограничи, та се боя, че ще се намерят общински управления, които зад гърба на закона да отстраняват от изборите или да привличат към тях, в известни времена, тям приятни или неприятни избиратели."

С тези аргументи Сарафов предлага лустрацията да е на религиозен принцип. От избирателно право да бъдат лишени всички цигани не-християни. Моята редакция в това отношение е много ясна – убеден е министърът, – тъй като религията на хората е определена, знае се това нещо отнапред, а от друга страна самите цигани не-християни са лишени от правото да бъдат избиратели в специално религиозните избори на мохамеданите. Най-после, ония цигани, които не са нито мюсюлмани, нито християни, се намират в такова положе- ние на културно развитие, щото не зная дали заслужават въобще да им се даде избирателно право.

Селският трибун Янко Забунов е против дискриминационния член: „Аз, господа народни представители, действително съглеждам, че с отнемането избирателните права на циганите ние посягаме върху конституцията. Аз признавам, че циганите са играли в изборите жалка роля; признавам тоже, че много пъти се е злоупотребявало с тях, но ще признаете, господа, че каквито и да бъдат, те носят тегоби /данъци/. в държавата, плащат пътна повинност и би било несправедливо да се лишават от избирателно право.“

 Писателят Тодор Влайков също опонира: „Не са само циганите, с гласовете на които се е експлоатирало. В такива случаи цели маси избиратели се повличат като стадо и циганите вървят по общото течение. Аз бях свидетел как циганите от едно село отидоха с масата селяни от това село и гласуваха за един кандидат, а циганите от друго село с масата от това село, и гласуваха за друга листа. Така щото не е имало случай – поне аз * не съм видял – циганите да имат непременно желание да гласуват против правителството или за правителството, а вървят с общото течение.

Докладчикът по законопроекта Димитър Ризов отбелязва, че лица без постоянно местожителство не може да има, защото според правната норма в България всички са членове на някоя община. По такъв начин – предупреждава Ризов – ще дадем само възможност на някое правителство, което иска да има циганите със себе си, да ги прокара лесно в списъците. Имат смисъл думите на г. Влайкова, но ако не се допуща изключение; щом допуснем изключение, аз считам, че проектът на г. министъра е по-логичен и не отваря вратата на никакви злоупотребления в бъдеще.

На трибуната се качва Васил Кънчов. Той е историк, географ и етнограф, познава мургавата ситуация в страната.

„Редакцията, която се предлага от министерския проект, е според мене неприемлива затова, защото дели циганите на християни и мохамедани – критикува специалистът. – Един път ако ги изключ- ваме заради това, че не се интересуват от държавните работи и няма се надежда, че ще ги накараме да се интересуват, то би трябвало да изключим всичките; защото ако мислим, че християните са по-напреднали, отколкото мюсюлманите, не зная дали има сериозни доказателства за това. Аз зная цигани мохамедани, макар рядко, които стоят по-добре, отколкото християните; например в Оряховската околия циганите, които търгуват с коне...“

„Сè конекрадци са!“, прекъсва го Манол Златанов. Той е видински народен представител, наясно е с положението по Дунава.

„...стоят по-високо, отколкото влашките цигани вретенари, които ходят с катуни от село на село“ – довършва си изречението Кънчов.

„Те нямат избирателни права“, провиква се някой от залата. „Моля ви се, имат“, коригира го ораторът и авторитетно добавя: „Проектът на комисията е много прав и не противоречи на нашите закони и конституцията.“

След Васил Кънчов думата взема Петко Каравелов. Премиерът има зъб на ромите още от 1881 г., когато е извършен държавен преврат. Княз Александър Батенберг сваля неговото правителство, суспендира Конституцията и насрочва избори за Велико народно събрание, което да му гласува извънредни пълномощия. Тогава циганите се проявяват като роялисти и подкрепят княза.

Каравелов е експерт по мургавата материя, подготвил е сериозна, фактологически уплътнена реч:

„Мене аргументацията и от двете страни не ме удовлетворява. Ето какво е. В България колко са циганите даже и статистиката не знае. Показва ги около 50 000 души, но по моето изучаване на статистиката вярвам, че мнозина от циганите вървят като турци и мнозина като българи, а не като цигани. Сè трябва да има известен процент вън от онова, което е показано за цигани. Като вземем това предвид, ето какво ще ви кажа. Циганите се делят не на две, а на три. Има мюсюлмани цигани; половината от тях са асимилирани вече. Те живеят не в големите градове, а в малките градовце. Вземете например Жеравна, Медвен и Градец: няма съмнение, че половината население там е циганско. Те носят името български цигани. Те са достатъчно асимилирани. Има даже и офицери от тях. Един има убит във Видин във време на войната. Аз бих желал да отида по-далече – не желая да посочвам име, но мисля, че има и български министър, който е от циганско произхождение. Има ги и в Панагюрище, които са асимилирани вече. Ето защо аз мисля, че мъчно ще можем да ги разделим. Има и трети, които са така наречените влашки цигани. Бих молил да се редактира така членът, та да се разбира, че първата и последната категории само се изключват, защото циганите, които се наричат български цигани, сега са християни, в черква ходят, па и децата им се учат в училище. Но не мога да кажа същото и за мюсюлманските цигани. Самите турци не ги приемат в джамиите; считат ги за достатъчно нисша раса и не ги допущат в избори на мюфтии.“

По време на Каравеловото слово пламва спор в кой край на родината има цигани под прикритие. „Както ви казах, в Панагюрище, Елена, Търново и прочие ги има, но са асимилирани. Има ги и в Габрово, асимилирани“, сочи премиерът.

„Няма!“, отрича Христо Топузанов, избран с габровска бюлетина. „Имате, но ги криете“, злорадо се усмихва Каравелов. И еленчани имат. Даже за повече места, ако щете да ви разправя. Вземете Карнобат – половината население там какво е? Имате доста цигани, но са асимилирани. И в Харманлий ги има – продължава да изрежда първият държавен мъж.

„Не е истина!“, крещи Алекси Маринкехайов, който е дошъл в парламента от Карнобат. „Аз апелирам към г. Урумова и го моля да каже: вярно ли е това или не“, призовава свидетел ораторът. „Вярно!“, признава Апостол Урумов за населението на Харманли. Някои села са тъй асимилирани, че не могат да се познаят – възмущава се Каравелов. – Затова аз желая редакцията да стане така: изключват се циганите нехристияни, плюс още и всички, които нямат никакво установено местожителство. Тогава ще решим въпроса и няма да се караме, а пък голяма загуба от това няма да имаме.

Дебатът трае още един час. Изказват се Никола Попов, Антон Франгя, Манол Златанов, Димитър Христов и Димитър Петков. Накрая на трибуната пак е Петко Каравелов.

„Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига пръст той. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите-чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.

„То не е нация!“, поправя го Манол Златанов. Каравелов си за- писва да провери що е то „нация“ и продължава:

„Ако се изселят, ще направят много хубаво за нас. Ако една американска нация не допуща такова нещо за китайците, то ние действително ще направим добре, ако махнем циганите, които не са способни за никаква работа.“

 Американският пример убеждава аудиторията и тя приема да са без право на вот „съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите не-християни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство“. Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. От 96 души кворум 90 вдигат ръка „за“ и само 6 „против“ очевадната дискриминация.

Гордото циганско племе не може да преглътне позора! Електоратът с естествен загар на кожата е приравнен до сутеньорите, просяците и най-обидното – до китайците. Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват първия цигански конгрес в мургавата история на човечеството. Високият форум се събира на 19 декември в столичния ло- кал „Сан Стефано“. Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите, събира се циганският цвят на цяла България. В 2 и 30 ч. подир пладне на трибуната се качва мухтарят на софийските роми Арамадан Алиов. Тъмен, едър, с шарена чалма на главата, с широк пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към присъстващите: „Аллах ярдъм еуън! (Добре дошли!)“

След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва речта си с „Яшъсън княз Фердинанд! (Да живее княз Фердинанд!)“ Сетне се изправя адвокатът Марко Марков. Той е високообразован мъж, завършил е юридически науки в Лиеж с титлата „Доктор по право“. Марков предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единодушно. Себе си Марков не издига за председател, постът се подразбира. „Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 г. по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за „нисша раса“ и им отнема избирателните права. „Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните – циганин е!“, отсича авторитетно Марков. Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българското книжовно дружество, също е с циганско потекло, твърди ораторът.“ Стенографските записки са съхранили финала на речта:

„Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярнооо!) Циганите, господа, са производителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права! (Ръкопляскания.)

Конгресът получава поздравителни телеграми от Видин, Силистра, Шумен и Варна. От своя страна делегатите изпращат депеша на княз Фердинанд. Подготвят и две депутации – едната за среща с княза, другата за среща с председателя на Народното събрание. „Не сме нисша раса, настояват ромите! Избирателният закон трябва да бъде поправен!“

Сред гостите на конгреса е кореспондентът на лондонския „Таймс“ Джеймс Баучер. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Д-р Марков показва на делегатите един брой и им пре- вежда думата Gipsy. Ромите хукват към хотел „България“ да благо- дарят на Баучер. Него обаче го няма и те заръчват на портиера да му каже много здраве. Албърт Сониксен, кореспондент на нюйоркския „Ивнинг Поуст“, също проявява жив интерес. Дори моли Марков да го раз- веде из новата циганска махала. Иска да се потопи в автентичната атмосфера, за да я предаде отвъд океана, където точно по това време отново нашумява китайският въпрос. Светът чува гласа на българските роми, но нашите политици остават глухи за изборното им тегло. Рестрикцията „не-християни“ е премахната чак през 1923 г., изискването за „установено местожителство“ обаче остава.

 Целият член е заличен в избирателния закон от 1937 г. Цигани манифестират на 9 септември 1949 г. На един от плакати- те обещават да преизпълнят двегодишния стопански план. Циганите гласуват на воля едва след народната победа на Девети септември 1944 г. До тази дата те еволюират от роялисти към марксисти, както ги наричат по името на Марко Марков. Във фундаменталния труд „Циганското население в НР България по пътя на социализма“ пише:

„Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население, повишиха неговото самочувствие, увлякоха го по пътя на икономически и културен възход, правят живота му по-културен, заможен и щастлив.“

Така беше!