Случката става в подножието на Стобските пирамиди, едно от по-малко познатите природни чудеса на България. Общината е Кочериново.

Човекът помърморва и вади два лева. Детето се приближава, дърпа го за ръката и пита: „Тате, ама нали това е българска планина?” „Сигурно за това!” – тросва се бащата и го повлича нагоре. Към един от природните ни феномени.

След като едно министерство или една община не може да създаде условия за развитие на отрасъла и препитанието на хората, тя слага такси. Хем по-лесно, хем по-сигурно. Тези дни от Кърджали се хвалят, че имат ръст в приходите от Перперикон, защото вдигнали цените двойно. Сега едно семейство трябва да плати около 20 лв., за да посети мистичното място, което издържа с бял хляб доста учени-полуфантасти. Двайсет лева е повече от една десета от пенсията на повечето българи. Същото е и на Татул. На гъбите при Бялата пласт още нищо не се плаща, но пък единствената информация как се стига дотам дават основно говедарите по пътя.

Хубаво, плащаш вход. Но при създадени условия, а не за буренясали кърища. Плащаш за нещо облагородено, а не за дар отгоре. И не за гипсокартони и стиропорни добавки при новото ни крепостно строителство. Днешна добавка – тези дни ще откриват и мърлявия и като изпълнение, и като визия кич пред пещерата Леденика за близо 5 млн. лв.

Обясняват ни, че в града платената синя зона е направена, за да няма струпване. И в планината ли плащаме за това?

Когато за един бранш, начело с извоюваното от него министерство, единствената е цел да ти вземе парите, а не да създаде продукт, за който ти с радост да ги харчиш, туризмът ще е прекомерно очакване за дооскубване на подлъгали се хора. От най-горното си място - планината, през хотели, плажове и ресторанти до сергиите с китайски спомени.

Вчера ми попадна туристическото лого на Киргизстан. Почти, ама много почти като нашето. С две разлики. Правено е по-рано и за него тамошният дизайнер е получил 1100 лв. За българското са платени милион 650 хил. лв.