Виртуалният музей и белите полета на българската памет

22.09.2015

Разговор с Христо Ковачев, председател на Фондация Регион.бг, за проекта му „Сердика-Средец-София” на www.sofiamuseum.bg

   Как се появи идеята за виртуалния музей?

 - Преди две години по Коледа в една семейна дискусия със сина и дъщеря ми спорихме за това, че България има повече от 13 века история, а ние не я познаваме и още по-малко се гордеем с нея. Заговорихме за триадата „Сердика-Средец-София” и се оказа, че много малко знаем и за нея. В един момент някой каза – защо не открием Виртуален музей „Сердика-Средец-София” и така тръгнахме.

 Кой е казал „Сердика е моят Рим”?

 Роденият може би в Ниш, а може би околно Сердика, Константин Велики често повтарял тази фраза и от 317 до 330 г. градът бил негова столица. Римските императори, родени в Сердика или свързани с нея, са Аврелиан, Галерий, Лициний, Максимин Дака (Даза), Константин, Юстин и Юстиниан... Да изреждам ли още, че съвсем ще се засрамим от историческите си познания и от липсата на самочувствието, което те биха ни дали. Но това е общото състояние на българите – те не знаят своята историята и още по-малко се гордеят с нея. Харесва ни да сме нещастни…

 Докъде стигна изграждането на Виртуалния музей „Сердика-Средец-София”?

 Направихме концепцията му преди две години. Намерихме доста книги по темата. Една от най-сериозните, която догодина става на 100 лета, е монографията на проф. Богдан Филов за базиликата „Св. София”. Той започва първите сериозни разкопки на Сердикийския некропол. Сега архитект Васил Китов ги продължава и преоткри това страшно богатство – „Градът на мъртвите”. Виртуалният музей вече може да го видите на sofiamuseum.bg и спокойно да критикувате във форума му. Ние като цивилизация преминаваме бавно и неусетно, но много категорично, от реалния във виртуалния свят – за хубаво или за лошо. Виртуалният музей е малка част от този преход. 

 Какво представлява Виртуалният музей „Сердика-Средец-София”?

 - В духа на модерното самохвалство казвам, че такова нещо у нас няма, макар че по света съществуват много виртуални музеи, но точно такъв – „Сердика-Средец-София” – няма. Виртуалният музей има философия и кауза, както ще видите.  След кратко ходене по мъките спечелихме финансиране от програма „Култура” на Столична община с втория опит. От големия проект, който имаме, направихме дребна част, фокусирана в трите църкви – моите млади колеги от Фрегата груп, строители на музея, ги наричат „култови” – базиликата „Св. София”, ротондата „Св. Георги” и Боянската църква. Трите църкви символизират трите етапа от развитието на столицата ни, макар че това е условно. Базиликата „Св. София” е построена през IV в. и е една от най-старите действащи християнски църкви в света. А какво има под нея в момента?

 Правят се разкопки…

 -  Да, но не се знае много, че архитект Васил Китов и неговият екип от 1990 г. реализират един невероятен проект за укрепване на базиликата и за разкриване на част от големия източен сердикийски некропол. Под „Св. София” има разкопан и укрепен един декар от „Града на мъртвите”. Вече са разкрити и консервирани 56 гробници, които започват от I век. Между тях върви стъклена пътека, която обикаля от северния коридор на църквата, минава под нея и излиза вдясно от амвона. Пред „Св. София” има ламаринена барачка – под нея е гробницата на Хонорий, един от сердикийските епископи. Оттам ще бъде прокаран тунел и това ще е входът към некропола, за да не се смущава службата в храма. Посетителите ще видят нещо невиждано по света и у нас: от малък гроб, най-елементарно направен от камъни, до гробници, които са изградени и стенописвани.

 Говорите като историк…

 - Аз съм журналист от кариерата с над двайсетгодишен стаж по вестници и списания. Това ми помага в заниманията с Виртуалния музей. Колегата Христо Буковски, журналист и писател, с когото отдавна работим заедно, ми постави диагнозата – обсебен от Сердика. Другият колега, който открихме за каузата, е д-р Веселина Вачкова. Ние сме троицата, които правим на първо време Виртуалния музей. Но вече всички са добре дошли в дискусиите и в научния сектор. Целта ни е да навлизаме постепенно в Антична Сердика и да я показваме с нейните красиви и вълнуващи истории. А след това ще продължаваме напред-назад във времето.

 Влизах в сайта на Виртуалния музей, да си призная – видях неща, които не знам. Направи ми впечатление мултимедията „Храмът на Божията премъдрост” – така ли ще продължавате – с визуализация на историческите факти?   

 - Това е един от принципите ни. Виртуалният музей няма да бъде прашасал и застинал, каквито са повечето днешни наши музеи. Той ще бъде жив, динамичен – с тези интересни факти, които малцина знаят – от 22-вековната история на най-старата европейска столица. Това е научна истина – няма по-стара европейска столица от София, макар че не съм забелязал това особено да ни повдига самочувствието. Нашият музей тепърва ще се развива във времето с историческите пластове, които ще показва визуално. В момента има над 300 3D реконструкции, направени от екипа на Атанас Димитров. Преговаряме с него да покажем тези вълшебни и много скъпи визии на Сердика – на главните сгради, на статуите. Правят ги от доста време със собствени пари. Това е основен сектор на Виртуалния музей, който активно ще разработваме. Влезте във виртуалния музей на Рим, примерно – идете в епохата на Нерон, ще го видите с времето му. Всичко там е виртуално и оживено. Но за това трябват много пари. Ние тръгваме от малкото, от тези 3D реконструкции, които ще бъдат представени с разказ. Другата част от философията на Виртуалния музей е, че искаме да правим хубава кръстоска между факт и фикция, това, което е привлекателната сила за културния туризъм.

В София се откриват много камъни, които са бездушни – има камък, но няма атракция. Някои ги наричат археология, но това е науката. Камъните и тухлите, градежите са артефакти. Ние ще представяме митовете и легендите заедно с истинската фактология на това, което се открива в изграждащия се Античен комплекс „Сердика” в ларгото на столицата ни, под „Св. София”, в Лозенец, където също е имало уникални антични сгради и т.н. Искаме да направим това, което в момента липсва на София и на българската т. нар. „археология” – за всеки камък трябва да има по една история. Ще разказваме истинската история на семантичната ос „Сердика – Средец – София”, но и интересните истории… Искаме да правим кратки, въздействащи и скъпи клипове в духа на най-добрата видеоестетика.  Любимият ни метод за откриване на истината е полемиката – както е било в дълбоката древност. Започваме с дискусия, която ще продължи догодина, маркирана е със слогана „Сердика – първата християнска столица на Европа”. А същността на този наш проект е – „От Сердикийския едикт до Сердикийския събор и след това”.

 Разкажете ни повече за този проект.

 - Представихме го на 13 декември в „Арена ди Сердика” при откриването на Виртуалният музей „Сердика-Средец-София”. В този хотел се намира част от амфитеатъра на древния ни град, който по размери е бил почти колкото Римския колизеум. Собствениците на фирмата, изградила хотела, съхраниха част от амфитеатъра. Запазеният градеж е силно енергийно място. Там отворихме Виртуалния музей, негова кръстница е столичната Йорданка Фандъкова и това е логично – нали тя е днешният кмет на нашия древен град. Между другото, рязането на ленти като порязване на нашия трибагреник не е твърде нормално. Даже някои го наричат кощунствено. Да плискаш менче с вода също е неясен фолклорен обичай. Проектът „От Сердикийския едикт  до сердикийския събор и след това” е интересен с това, че иска да се мери с проект на Ватикана. Догодина там ще се прави една вселенска конференция, посветена на 1700-годишинната на Миланския едикт. Това е вторият закон, който постановява, че християнската религия е равностойна на останалите и че християните няма да бъдат преследвани, гонени, убивани. Този закон е подписан от Константин Велики. А откъде е преписан Миланският едикт почти дословно – той е преписан от Сердикийския едикт, който е подписан от император Галерий в предсмъртните му дни. Това е първият закон за толерантността.  Догодина Ватикана подготвя една много солидна и скъпа международна конференция за Миланският едикт, на която ще участват и български учени. Но там едва ли ще се спомене, че е той окръжно писмо, което преразказва Сердикийския закон. В спора с някои наши и чужди професори ще доказваме видимото –  Миланския едикт  = Сердикийския едикт.  

Догодина и ние ще честваме голямата Миланска годишнина, но ще отбележим и още една, не по-малко важна – 1670 лета от Втория християнски вселенски събор. Къде се е състоял? Знам, че няма да ми отговорите, това също не се знае от доста историци… Той се е състоял в Сердика. Ако не го извадим на бял свят, съвсем ще се забрави. Както миналогодишната конференцията за Сердикийския едикт, състояла се в Столична община, минала умно и безшумно, а с висока стойност не само за учените. Така ще мине и годишнината на Сердикийския събор, който е интересен по разни причини, ако не му направим подобаваща промоция, тъй да се каже За него по света има стотици статии, студии и монографии.

Време е и в България да се появи първата сериозна монография, посветена на тази тема,

21.12.2012

Автор Златина Димитрова по материали на Агенция Фокус