Сатирата – някога и сега

30.09.2015

"300 секунди " с Димитър Бежански

Днес съм решил да ви поговоря малко за поезия. По-точно за поета Архилох.

Кой е Архилох?

Архилох е древногръцки поет, живял някъде около 680–645 година преди Христа. Смята се, че той е най-ранният лирик в европейската литература. Аз лично го смятам и за един от най-ранните сатирици, но за това – по-късно.

Архилох е бил поет-пройдоха. Препитавал се е главно чрез скитничество, чрез разбойничество и чрез наемна военна служба, което не се различава от разбойничеството кой знае колко. За жалост от творчеството му са запазени само фрагменти, но и те категорично говорят, че имаме работа с голям поет. Чуйте само това:

С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,

с моето копие мачкат

исмарското вино за мене.

Пия – облегнат на моето копие.

Е, хубаво е, дявол да го вземе, нали?

Но, Архилох е бил пройдоха. По тази причина, някой си Ликамб – богат древен грък и баща на красива древна гъркиня на име Необула – се заинатява и не му дава Необула за съпруга.

Това докарва Архилох до бяс и той започва да съчинява гневни, остри, язвителни епиграми срещу Ликамб. По онова време не е имало вестници, списания, телевизия и радио, интернет също не е имало, но това не пречи епиграмите да добият популярност. Масовата публика ги знаела наизуст, те се разпространявали от уста на ухо и от ухо на уста, вследствие на което Ликамб бил дотолкова опозорен, че в един прекрасен ден си метнал примката на врата и се обесил.

Дааа, други са били тогава времената, други са били нравите! Един сатирик-пройдоха довежда мишената на своите сатири до самоубийство! Ей на това му се вика ефективна критика!

А сега? Помислете си какво е сега! И сега има сатирици-пройдохи. Аз ги познавам лично. Всичките. Или поне повечето от тях. И съчиняват епиграми не по-зле от Архилох, уверявам ви! Но осмиваните от тях обекти днес не реагират на критиката като оня старец Ликамб. Не, не реагират като него… А жалко!

Накрая с ръка на сърцето си, ще се закълна, че с всичко, казано до тук, не целя да предизвикам масови самоубийства из горните етажи на властта, а просто си разсъждавам за силата на сатирата – някога и сега.

Желая ви приятен ден!