Управниците и реформите

09.11.2015 5

"300 секунди" с Георти Василски

       В България има 433 болници. Строят се още. Ние сме на последно място по продължителност на живота и на първо по заболеваемост на континента. И на второ по брой полицаи, но това е друга приказка. В Австрия болниците са 167, от които 52 държавни. Всички мечтаем да се лекуваме там.

      У нас болниците са средство за източване на здравната каса и дообиране на парите на населението. Голяма част от тях са собственост на  онези кръгове, наречени политически партии. Непряко, разбира се. Последното, за което се мисли и работи, е лечението.

      Голяма част от тези болници са общински, т.е. там се записват като специалисти лекари от други места, идват от време на време, за да потвърдят хабилитацията с прегледи отгоре -отгоре. Но фирмите, на кмет и съветници, обслужват богато по фактура тези  реално ненужни за здравето ни предприятия. Например в Северна Гърция има по една държавна болница в окръг. В Благоевградска област са шест. За частните у нас не говорим, които също е  странно, впрочем хич не е странно,  че висят на бюджета.

       В Австрия има три университетски болници. У нас 24. Там има три борда за управление. У нас 24 с квотно участие на политическите сили. Във Виена болницата има 3400 легла и 110 операционни. У нас 24 университетски болници имат общи 2000 легла. С 24 администрации.

       Когато управник не може да говори за нещо друго, говори за реформа. В здравеопазването тя може само да се препише. Държавните  болници работят с касата. Частните – като на пазара. Така пари, лекари, апаратура, линейки и качествено реално обслужване ще има за всички . Обаче тези, които трябва само да гласуват тези два реда няма никога да го направят. Защото те превърнаха медицината у нас в бизнес за себе си.

        Даваме над 7% от бюджета за заплати на полицията. И два пъти по-малко за здравеопазване или за образование. Едните пазят някого. Другите …кой ти мисли за неопазваните.