Опасностите на натрапената война

23.11.2015 1

"300 секунди" с Георги Василски

          В реч пред Националното събрание френският премиер откри още една топла вода, като предупреди, че терористите биха могли да използват химическо или биологическо оръжие. А то реално може и да е тук.

         Преди  около година, ставащите вече опасни за човешкото здраве някои  западни управници, щедро поканиха на чужда трапеза милиони непознати от Близкия изток. Първите потоци бяха срещани на нашата граница и от медицински екипи, които диагностицираха наплива. Това вече е невъзможно, защото напливът стана лавина.

          Идващите са от райони, където все още има болести, изличени,  почти забравени, или непознати в нашия край - холера, малария,  ебола и т.н. Т.е ние и като санитарен капацитет и като  медицински познания не можем да се борим успешно с това. Потокът броди по гори, крайпътни храсти и празни кооперативно кошари. А природата, както знаем, освен че е чистница, е и хранителница. Т.е. не се знае по кое време и по кои пътища останалото, кихнато и отъркано от и след потока ще стане част от нашия, да го наречем, мрачен бит. Без да е умишлено. А може и да е някъде, например. В натрапената ни война всичко е разрешено. Или поне така мислят онези, зомбиран античовеци.

           Възможностите на здравната ни система и в обозримо бъдеще са трогателно малки пред една епидемия. Защото един взрив носи жертви, познати и дай-боже, лечими травми. И то еднократно. Една пандемия е безкрайна и като жертви и като страдания и като поражения в много по-продължителен срок. И с много повече трагични последствия за оживелите поколения. Така някога са почти изчезвали цели народи. Не казвам, че това сега непременно ще се случи. Дано не.

           Затова думите на някои висш чужд  и много високо платен чиновник са повечето презастраховане за лична немощ и непредвидимост, а не трезва оценка на бедствие.

          Предизвикано от самия него и околните му.