Обреченият протест

24.11.2015 3

"300 секунди" с Димитър Бежански

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Чухте ли новината? Библиотекари и музейни работници излязоха на  протест поради това, че получават обидно мизерни заплати.

Не искам да обезсърчавам хората, но протестът им е обречен на провал. По няколко причини.

Първо, защото библиотекарят не е таксиметров шофьор, примерно. Той не може да се свърже по радиостанцията си с другите библиотекари и  да ги призове да блокират с колите си центъра на София. Поради липса на радиостанции и поради липса на коли. Второ, защото библиотекарят или музейният работник не е докер, примерно. Той не може да спре доставката на гориво за тецовете и по този начин да заплаши със студуване страната. Няма тази възможност. Трето, защото библиотекарят не е железничар, примерно. Той не може да дръпне внезапната спирачка на железопътния транспорт и да стресне правителството. И тази възможност няма.

Да не говорим пък, че библиотекарят или музейният труженик не е и полицай, примерно. И не може да заяви, че ще арестува министъра на финансите. Какви са стачните лостове на библиотекаря или на музейния уредник в такъв случай? Да обяви, че няма допуска министри и депутати в библиотеката или в музея? Да им заяви, че няма да им покаже картината „Калотински моми“ на Майстора или няма да им разреши видят първото издание на „Под игото“ на Вазов, както и револвера на Васил Петлешков. Егати и решението!  Да сте срещали някога министър в библиотека? В бар да го видите – да, на коктейл – естествено, но в библиотека или в музей?!

Така че – библиотекарско-музейният протест си е обречен на провал отвсякъде. Но проблемите с отвратително ниските заплати на библиотекарско-музейното съсловие все пак някога трябва да се решат. Има ли начин? Разбира се, че има!

Първо, ако се резнат на депутатите, на министрите и на другите чиновници в министерствата тринайсетите заплати, това прави около един милион лева.

Второ, ако властта се откаже да си купува нови мерцедеси в близко време, това прави още около три милиона лева.

Трето, ако всеки депутат, който членува в повече от три борда на директори, се откаже от поне един месечен бордов хонорар, това прави още около два милиона лева. Е, посъбраха се парици, нали?

Но, понеже тези първо, второ и трето никога няма да се осъществят, имам и четвърто предложение.

Из цялата страна, особено в по-малките градове по автобусни спирки, стълбове и дувари все още стоят залепени предизборните плакати на цели партии и отделни политици. Да бъдат съдрани плакатите и да бъдат предадени в пунктовете за вторични суровини. Това са тонове хартия! По груби изчисления, от спечелените пари всяка заплата на всеки библиотекар и всеки музеен уредник ще може да бъде увеличена с по осем стотинки. Което е нищо!

Но поне няма ежедневно да гледаме втръсналите ни нагли физиономии!

Което вече е нещо!