Житието в битие

18.02.2016 | автор:  Марин Бодаков 1

Прочетено във в-к "Култура"

  Раят според Леонидов е художествена галерия, в която той е уредник...

...Не само по автобиографични причини съм се гневил на принудата поет да пише други текстове, а не само стихотворения, защото всякакви „дописки” лакомо ядат преносни значения от собствената му . Не такъв е случаят с един от най-ярките автори в съвременната българска литература. Неговите текстове могат да бъдат веднага разпознати и без да са подписани с името му. Леонидов е просто фабрика за метафори, дори да не издава с години стихове. Щях да напиша френетична фабрика за метафори, за да вляза в стилистиката на Румен, този владетел и роб на алитерациите и асонансите. Приятелят, чиито образи мимолетно блясват в бързеите на речта. И бълбукат в огнени творби от всички жанрове.

Прочее, вестник „Култура” има пръст в зачатието на тази книга – през 1995 г. редакцията го кани да напише текст за Хуан Миро. И този експлозивен отзив, на ръба на стихотворението, дава заглавието си „Деветият кръг на рая” и на книгата, издадена току-що от Издателско ателие Аб. Освен Миро, в художествената галерия, всъщност, в църквата на Леонидов са подредени Светлин Русев, Емил Попов, Георги Трифонов, Свилен Блажев, Стоян Цанев, Донка Павлова, Румен Лаптев, Милко Диков, Борис Китанов, Гриша Ковачев, Олга Белопитова, Мито Маринков, Стефан Десподов, Слав Бакалов, разбира се, Кольо Карамфилов и други. Носен от тъмните вълни на дарбата си, Румен пише оди и некролози, хвали в есета другите и охулва себе си. Винаги екстатичен, поетът намира у всеки художник онази противоречива и животворна особеност, чрез която да го портретира. Но и да нарисува себе си през неговите платна. (Прочее, в отривистата четка има и остри косъмчета от поетиката на Константин Павлов.)

„(...) Деликатност и нежност понякога е стаена в брутални на пръв поглед форми” – Румен Леонидов казва това за Стоян Цанев, но със страшна сила то важи и за него.

И още нещо, мнозина професионални автори на критика биха могли да се поучат от неподражаемата стилистика на Румен Леонидов. Някъде Мераб Мамардашвили казваше, перифразирам напосоки, че всъщност в критическите си текстове изследва как и защо различни произведения на изкуството го променят, отместват собствените му граници. Румен Леонидов изглежда споделя точно това разбиране за писанието - и казва за книгата си: „В нея съм събрал по съдбовен признак онези души, които превърнаха по необясним начин житието ми в битие”. И ни ги обяснява. А това е твърде лична работа – не става с клишета, представяни за истини. Получава му се на Румен, защото галерия „Деветият кръг на рая” всъщност си има много, ама много сърцат уредник.