„Здравейте, войници! Здра-ве желаем!“

25.02.2016

"З00 секунди" по програма "Хр.Ботев" на БНР с Георги Василски

          В министерството на отбраната решиха да правят  нарочни списъци на младежите от 18 до 32 години. Тези списъци ги има в гражданския регистър. Но в министерството ги искат още веднъж. Вероятно за заетост на  лъскави  нови нежни кадри и пенсионирани военни, заработващи още по  една добра заплата.

       В тази информация и сега и после няма и няма да има:

       -  кой става за войник, защото  няма медицински заключения. А както знаете в Европа водим по болести сред младите хора .

       -  кой е у нас, кой  трайно в чужбина, защото голяма част от младите нито живеят тук, нито мислят да се връщат. Да не говорим, че много от тях нямат и адреси. Нито тук, нито оттатък.

       - кой какво образование и умения има, защото  у нас да учиш е все едно да не учиш. Населението намалява, университети се множат.

       - кой е грамотен или не, защото мнозина не могат и да се подписват. А както знаете, в Европа водим по брой на неграмотни. Скоро например, в една община срещнах внучка и дъщеря да водят бабата да им попълни молбата за помощи по майчинство. Т.нар. млади не можеха да пишат.

    И други неща няма да има в тези списъци, но покрай тях ще има още работни места за чиновници. В едно министерство, където армията  - за която е създадено - е малцинство,  покупката на химикалки е секретна, а сред атрактивните служителки има и такива, за които упорито се твърди из медиите, че са упражнявали  и друга професия.

        В много страни младите хора преминават военно обучение, периодично ходят на преподготовка, запознават се с нови оръжия, тактики, средства за защита. За това трябва поне елементарна грамотност.

       Част от политиците искат връщането на 6 месечната казарма. Практически това  поне засега няма как  да стане, но пък е възможност за дебати и не мислене за други, неудобни за управляващите неща. А ако все пак предложението се реализира, не е ли по-добре да се върнат и строителните войски. Тогава поне за половин година млади хора ще научат и подпечатат и нещо полезно и за тях и за обществото.

        Но и това няма да стане, защото за работа, независимо дали в поделението или на полето не се искат чиновници.