Излезе книга втора от четиритомника "История на българите от Македония"

08.03.2016 1

 Премиерата на втория том на "История на българите от Македония" ще се състои на 9 март т.г., сряда, от 18 ч. в пресцентъра на НДК. Фундаменталният труд на акад.проф. д-р Григор Велев ще бъде представен от историка проф.Пламен Павлов, академик при БАНИ. Входът е свободен. Изд. "Изток-Запад" кани всички граждани, за които темата Македония им е близка като съзнание и родова памет, да заповядат. Книгата ще се продава със специална отстъпка.        

             Ако трябва с няколко ключови думи да се характеризира новата книга на акад. Григор Велев, бихме се спрели на понятията обективност, енциклопедизъм, аналитичен прочит на историята. Впрочем, тези характеристики се отнасят в пълна степен и за другите трудове на автора, посветени на българската национална кауза, включително „История на българите от Македония”, т. I (Древност, Средновековие, Българското Възраждане). София, 2014 г. - книга, посрещната с интерес и внимание от читателската аудитория и специалистите.

Обективност или, казано по друг начин, безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната на основата на хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания… Енциклопедизъм или  многостранна информираност, задълбочено познаване на събития, процеси, житейският път и идеите на стотици ярки личности. Тези „масиви” от информация са вплетени в синтезиран, сполучливо структуриран разказ за историческите превратности, преживени от българския народ в драматични и жестоки времена. Не на последно място, аналитичност, съчетана с проникновен поглед към миналото – не само на българите в историко-географската област Македония, но и на цялата ни нация в нейното развитие и историческа съдба.

Вторият том от мащабния проект „История на българите от Македония” е както логично продължение на първата книга от замислената четирилогия, така и труд, който притежава ясно самостоятелно звучене. Както читателите са се убедили сами, казаното се отнася напълно и за предишния том. Този път във фокуса на вниманието на автора е българското национално-революционно движение в Македония от 1878 г. до войните за национално обединение (1912-1918). Естествено, в редица случаи разказът отива и по-напред във времето, особено при част от биографичните статии, съобразно конкретните исторически личности. Същото се отнася и за изложението, посветено на отношенията на революционните дейци и организации с българската държава.

Още в началните части на том II от четирилогията, акад. Григор Велев показва категорично, че българското национално-освободително движение в Македония не се появява „свише” или „от нищото”, нито пък че развитието му е само на основата на локални или регионални прояви. Напротив, борбата за свободата на Македония след 1878 г. е закономерно продължение на общобългарската революционна традиция отпреди 1878 г. – годината на Освобождението, което, уви, е валидно само за част от нацията. Българите в пределите на Княжество България и автономната провинция Източна Румелия, при всички трудности и условности, наложени от Великите сили, получават свобода, но големи части от българското Отечество остават под турска власт, други са предадени на Сърбия и Румъния. Затова на всеки Трети март или Шести септември би следвало да се замислим какво е Свободата, какво е Съединението, но и каква е цената на тези безспорни триумфи от гледна точка на общобългарските национални интереси. Цялото изложение в книгата на Григор Велев ни убеждава, че национално-революционното движение в Македония не е някаква „локална” или регионална история, а неотменна част от общото развитие и съдба на българската нация, вкл. и на българската държава.

Потресът и справедливия гняв на разделения от Берлинския диктат народ води до продължението на националната революция в останалите под турска власт български земи. Става дума за същата революционна теория, стратегия и тактика, които са олицетворявани от титаничните фигури на Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, апостолите на Априлското въстание... Затова акад. Велев с право е отделил място на борбата на българите в Македония срещу турското робство, на участието им в чети и въстания през онази епоха, на Разловското (на практика част от Априлската епопея) и Кресненско-Разложкото въстание, на ролята на комитетите „Единство”, на други прояви на освободителната борба в останалите в Османската империя български земи.

Своеобразно „ядро” на новия труд на акад. Григор Велев са съответните части, глави и параграфи, посветени на двете знакови революционни организации на българите от Македония (в тях неизменно участват и хиляди българи от свободна България!), останали в историята под названията ВМОРО и ВМОК. На техните създатели, водачи и дейци, военизирани структури, чети, „афери”, акции, конгреси, обществени, политически и други прояви авторът отделя много страници и това е напълно оправдано. При цялото „море” от публикации, вкл. солидни научни монографии, сборници с документи, спомени и т.н., трябва да се отбележи, че опитите за обобщение, за аналитичен прочит на историческите процеси и синтез на натрупаните знания са сравнително малко и дори и от тази гледна точка трудът на акад. Велев трябва да бъде оценен по достойнство. Избраната от автора структура позволява на читателя бързо и успешно да се ориентира в това „море” от информация, нещо повече – да проследи развитието на самите организации и съдбата на стотици техни дейци, да открои както върховете, така и провалите и катастрофите, да се убеди от самите факти, че борбата за свободата на Македония е българска до мозъка на костите… Българска и никаква друга!

Григор Велев прави съдържателен обзор на въпроса за името на „родилата се” на 23 октомври 1893 г. революционна организация на българите в Македония. Шестимата създатели на комитета, които днешната македонистка квази-историческа „наука” се опитва да обсеби, са българи като национално самосъзнание – нещо повече, самата сбирка e в българската Солунска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий”!  Авторът показва категорично, че името, с което организацията е останала в историята – ВМОРО, се явява едва през 1905 г. Факт е, че първото й уставно име е „Български Македоно-Одрински революционни комитети” (БМОРК), а за няколко години се използва названието „Българска Македоно-Одринска революционна организация”! Революционната структура е създадена въз основа на дотогавашния собствен, българския революционен опит, а неин лозунг са думите на Раковски: „Свобода или смърт!” Нека припомним, че Даме Груев създава комитети, четейки пред събралите се българи в различни градове и села не прокламации и програмни речи, а откъси от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов! Че в самите програмни документи на организацията са залегнали принципите на Вътрешната революционна организация (ВРО) на Васил Левски, на Българския революционен централен комитет (БРЦК), като е възприета и развивана структурата отпреди 1878 г.  – масова организация, местни комитети, централен комитет, задгранично представителство, революционни окръзи, тайна полиция, и т.н. Тези очевидни факти в Скопие се премълчават или изопачават, което е в духа на прокарваната от тамошния политически режим антибългарска политика… Това поведение, продължаващо и след обявяването на независимостта на Република Македония през 1991 г., не може да бъде окачествено по друг начин, освен като измяна на идеите на създателите на организацията, като ругателство над десетките хиляди свидни жертви, в крайна сметка – като арогантно, подло и грозно родоотстъпничество... Погледнато от този ъгъл, трудът на акад. Велев прави съвременната македонистка пропаганда още по-безпомощна, лишена от реални аргументи. Фактите, систематизирани от автора на настоящия том, за пореден път изобличават лъжите на македонизма, демаскират ненаучната и антидемократична същност на „държавно-творческата” идеология, която продължава да бъде кредо на политическия „елит” в Скопие, на обслужващите го казионни „историчари”, журналисти, политолози, писатели, и т.н.

В книгата, която вече е в ръцете на читателите, са събрани точни и обективни данни за събития и личности, които иначе са „разпилени” в стотици и хиляди статии, книги, различни други публикации, вкл. в интернет. Авторът не само е успял да се справи с този огромен и разнороден информационен „поток”, но и да извлече най-стойностното, вкл. най-новите научни проучвания на наши и чужди специалисти в тази проблематика. В енциклопедичен и концептуален маниер Григор Велев представя развитието на организацията, създаването на четническия институт, биографиите на нейните създатели и най-видни водачи: Дамян/Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Георги/Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Иван Гарванов, Христо Матов, Яне Сандански, Димо Хаджидимов, и др. Максимално обективно и без спестяване на истината авторът излага появилите се през годините противоречия, разцепления и братоубийствени вражди. Изключително важен и полезен е публикуваният в книгата „Списък на войводите, четниците и дейците…”, включващ биографични данни за цяла плеяда герои, които биха били обект на преклонение и гордост за всяка уважаваща себе си нация! По този начин са изведени на преден план в нашия национален пантеон полузабравени личности от ранга на Апостол войвода, Иван Бабата, Мише Развигоров, Георги Сугарев, Васил Чекаларов, Лука Иванов, Леонид Янков, Кръстю Асенов и десетки други…  Представянето им е съобразно революционните окръзи, в които действат техните чети, но и с оглед на общата „рамка” на организацията и нейната история.

Един от особено полезните раздели в труда на акад. Велев, чието съдържание ще улесни работата и на други автори,  е  посветен на т.нар. афери и на атентатите, организирани от БМОРО – ТМОРО - ВМОРО.  Следва синтезирано, но пунктуално и съдържателно представяне на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание през 1903 г. С пълно основание авторът възразява на „сепарирането” на въстанието като „Илинденско” от страна на скопската пропаганда. Приведените многобройни факти и свидетелства още веднъж показват единството на борбата в Македония и Одринска Тракия, какъвто е обшият замисъл на въстанието. Действително, справедливо е към знаковите Илинден и Преображение да се прибави и Кръстовден, поредният християнски празник, който олицетворява въоръжената борба в Серския окръг през есента на 1903 г. – неразривна част от плана на въстаническите действия. Внимание заслужава аналитичното изложение, в което са изяснени противоречията и настъпилото разцепление в организацията след въстанието.

Един от разделите в том II на „История на българите от Македония”, който несъмнено ще привлече вниманието на читателя, е озаглавен „Отношенията между ВМОРО и българската държава” – тема, на която се спират мнозина сериозни изследователи, и която, от друга страна, е обект на спекулации и откровени лъжи от страна на „историчарите” в Скопие. Гр. Велев аргументирано показва, че революционната организация е свързана тясно с българската държава, с нейната армия, образователни институции, с българското общество като цяло, и то през цялото й съществуване. До официалното закриване на организацията през 1934 г., тогава с абревиатурата ВМРО, независимо от едни или други проблеми от вътрешен и международен характер, правителствата на Княжество, след 1908 г. Царство България оказват подкрепа на БМОРО – ТМОРО – ВМОРО – ВМРО. Когато се изследва тази подкрепа, с пълно основание се подчертава важната роля на държавния глава княз/цар Фердинанд, който често е обект на спекулации. Акад. Велев не скрива ни най-малко и грешките на някои български правителства, както и откровено негативната роля на Александър Стамболийски и Кимон Георгиев.

            Отношенията на организацията с Българската Екзархия на свой ред са разгледани както в общ план, така и с необходимата конкретика. Акад. Велев основателно подчертава, че ръководството на ВМОРО отчита ролята на Екзархията като фундамент на българските национални традиции, образователна система, духовен и културен живот в Македония и Одринска Тракия. Независимо от определени противоречия, като цяло организацията действа в защита на Екзархията срещу попълзновенията на Цариградската патриаршия, на гръцката и сръбската „пропаганди”. От друга страна, съществена част от революционните дейци са свързани с екзархийските училища, най-малкото поддържат трайни връзки с водещата и легитимна национална институция, каквато е Българската Екзархия. Авторът обръща внимание на обстоятелството, че дори и противоречива фигура като Яне Сандански изразява твърда убеденост в ролята на Екзархията в поробените български земи.

            Конгресите на БМОРО – ТМОРО – ВМОРО са сполучливо представени, независимо от оскъдицата от данни за някои от тях. Обективно и аналитично акад. Велев се спира на разногласията, разцепленията и братоубийствените вражди в организацията, следствие на междуличностни, идейни и други противоречия, особено на левите анархистични и социалистически влияния.

            В своето изследване акад. Григор Велев отделя съществено място на създадения през 1895 г. Върховен Македонски комитет (ВМК), останал в историята с по-късното си име Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК). И наистина, тази организация, представяна в миналото най-често в негативна светлина, трябва да получи обективна и справедлива оценка. Авторът показва, че въпреки случаите на конфронтация и различия, т.нар. „върховисти” не бива да бъдат третирани като своето рода антипод на Вътрешната организация. На базата на най-новите проучвания за ВМОК и неговите водачи, сред които се откроява ген. Иван Цончев, акад. Велев показва значителната роля на тази водеща патриотична организация, на нейните дейци, чети и други формации.  Фигури от ранга на Борис Сарафов, на четническите командири (офицерите Тома Давидов, Анастас Янков, Стефан Николов, Любомир Стоенчев, Петър Дървингов, и др.), на интелектуалци като Стоят Михайловски, Алеко Константинов, проф. Любомир Милетич – цялата история на организацията ни убеждава в огромното значение на ВМОК за отстояването на българската национална кауза в Македония, Родопите, Беломорска и Одринска Тракия. Разбира се, и на територията на самата България, в редица градове и села, военни гарнизони, в широк обществен план.  „Тайните офицерски братства” са основата на активната дейност на комитета, те са главната „трансмисия” между революционните среди и българското офицерство.  Постигнатото, макар и не без усилия, единство с Вътрешната организация е очевидно и се олицетворява най-силно от харизматичната фигура като Борис Сарафов. Следвайки структурата, която отбелязахме по-горе, акад. Велев представя конгресите на ВМОК, противоречията и разцеплението в неговите редици, дипломатическите му акции на международната арена, Горноджумайското въстание (1902), участието на „върховистките” чети в епопеята на Илинден-Преображение-Кръстовден през следващата година, единодействието между четите на ВМОК и ВМОРО, и т.н.

            Приликите и отликите между двете организации са разгледани с нужната конкретика и аналитичност, що се отнася до техните програми, отношения към автономизма и идеите за т.нар. Балканска федерация, и т.н.  В крайна сметка, авторът основателно заявява, че е „… крайно време да се отхвърлят обвиненията…” към ВМОК в т.нар. върховизъм, подчиненост на българския царски дворец и т.н., изразени най-силно в пропагандата на българските комунисти. Не можем да не съгласим с акад. Велев, че твърденията на скопските „историчари” за ВМОК са тенденциозни и трябва последователно да бъдат разобличавани. В крайна сметка, историческата оценка за Върховния комитет може да бъде само една – става дума за национално-отговорна, патриотична организация. Членовете на ВМОРО и бившия ВМОК участват рамо до рамо във войните за национално обединение в състава на Македоно-Одринското опълчение, а по-късно в 11-та Македонска дивизия на българската армия.

            Още в своето въведение към том II на „История на българите от Македония” акад. Велев накратко, но точно и прецизно излага своята аргументация „Защо Македония се превърна в българска национална кауза?” И добавя, че е крайно време „…открито да разкрием основанията на българската нация за  претенции към Македония…»  Въпреки грешките и греховете на Великите сили, сред които се нарежда и «освободителката Русия», на българските правителства и особенно на Българската комунистическа партия, ние, българите, сме длъжни да браним историческата истина. Тази истина не е някаква архаика от миналото, напротив - тя е фундаментът, върху който се гради правото на нашите сънародници, коренно население в днешната Република Македония, в северната част на Гърция и някои райони на Албания, да съхраняват или да преоткрият своята национална идентичност. 

Епохата, на която е посветен вторият том от четирилогията на акад. Григор Велев, дава ярки доказателства, че Македония е жива плът от плътта на онази Целокупна България, в името на която живееха и гинеха във въстания и войни нашите прадеди. Един български президент беше казал, че «… Македония е най-романтичната част от българската история…» – оценка, която по същество е вярна, но далеч не изчерпва смисъла на името «Македония» за автентичната българска душа... Романтиката е изконно присъща на нашата национална революция, но тази романтика е потопена в реки от кръв, в хиляди човешки трагедии, в потоци и «вълни» от бежанци, в мъченическата съдба на знайни и незнайни борци за свобода и национално обединение. Свободата на България никога не е била и няма да е пълноценна, няма да бъде истинска без същата тази свобода, която е свещенно човешко право на нашите сестри и братя от Македония! Във времената, за които ни разказва акад. Григор Велев, представителите на българския политически, културен, академичен и военен елит съзнаваха тази истина и се бореха за нея. За съжаление, днешните ни политици не съзнават, поне не и в необходимата степен, колко е важна Македония като приоритет в българските национални интереси. И то при властващия в Република Македония антибългаризъм, каквато е дълбоката същност на македонистката доктрина!

Четейки втория том от четирилогията на акад. Григор Велев, можем да предложим една актуална идея - денят 23 октомври, поставил началото на най-масовата българска революционна организация в поробена Македония и Одринска Тракия, да бъде официално обявен за Ден на българското национално единство.   Дори и в чисто символичен план това е най-малкото, с което можем да отдадем своята синовна почит и благодарност към поколенията борци за това единство. Убеден съм, че по този начин не се фаворизира Македония, нито нейната емблематична Вътрешна революционна организация, за сметка на Добруджа, Западните покрайнини, Поморавието, Беломорието… Нека припомним, че примерът на ВМОРО / ВМРО след Първата световна война и Ньойския диктат е основа за създаването на ВДРО (Вътрешната Добруджанска революционна организация) и Западнопокраинската „Въртоп”… Във всеки случай денят 23 октомври не може да бъде „приватизиран” и монополизиран от никого, най-малкото от днешния режим в Република Македония. Дори и автономистка идея, на която Григор Велев отделя сериозно място, следва модела на Източна Румелия - автономия, която трябва да доведе до национално обединение. С други думи, не е излишно да се обясни на властите в Скопие, че чествайки 23 октомври, отдават почит на … българската национална идея! Опитите за нейното „македонизиране” са абсурдни и жалки, но не заслужават разбиране с оглед на „съвременните реалности”, както твърдя някои политици, и още по-малко прошка.

Това са само част от размислите, които предизвиква мащабният проект „История на българите от Македония” на акад. Григор Велев и по-конкретно вторият том от тази необходима поредица. Историко-енциклопедичен и аналитичен труд, който вече е в ръцете на читателя, ни убеждава в неизменната правота и актуалност на идеята за национално единство. Националното обединение, за което се бориха поколения българи, следва да получи съвременна форма и средства - цел, която си заслужава усилията от страна на българската държава и гражданското общество. Примерът на героите, с които ни среща вторият том на „История на българите от Македония”, ни убеждава, че такъв е верният път за един древен и велик народ, какъвто е българският в своите естествени исторически предели – Мизия, Тракия и Македония.

проф.д-р Пламен Павлов,

академик на БАНИ