У нас простаците са огромно мнозинство, на което не му е нужна духовна аристокрация...

08.03.2016 4

Едно интервю на Георги Асьов с Румен Леонидов

 От няколко месеца сте автор и водещ на предаването по БНР „Съботаж”. Какво ви накара да се заемете с това?

Поканата ме завари в чужбина, но веднага се досетих за какво точно става дума, защото вече близо година и нещо водя „Премълчаната история“ по програма „Христо Ботев“ – през сряда се редуваме с Митко Новков. А преди години бях натрупал ефирен опит с друго предаване „Светът през книгите“.  Наложи се временно да прекъсна  историческата рубрика, докато вляза в час по „Хоризонт“ – трябваше ми около месец, за да оценя разликите между двете слушателски аудитории и особеностите на екипите, с които работя…

Какви са разликите –нали и в двата случая става дума за български слушатели?

„Христо Ботев“ слушат онези наши сънародници, които са уморени от политиката, от дърленето, от злобеенето, от недоволствата и самодоволствата, от сензациите, от простотията… Това са улегнали психически хора, които знаят, че по-добре е да научиш нещо от света на науката, историята или литературата, отколкото да викаш в националния ефир долу Америка, да живее Русия, или обратното… Публиката на програма „Христо Ботев“ е по-интелигента, но и много по-малобройна, тъкмо защото у нас и по света интелигенцията е най-онеправданото малцинство. За нея няма програми за социални помощи, няма никакви държавни грижи или облекчения, няма видими или невидим предимства. Не че интелигенцията плаче и се моли за облаги – просто умните хора, възпитаните, образованите и с божията искрица в душата, са разпръснати и незабележими както от върховете на държавата, така и от низините й. Плебеите, простаците и глупаците са огромно мнозинство, и на това мнозинство не му трябва духовна аристокрация. Нито храна за духа, на него му трябва месо за душата и вино за стомаха. Както и на политическите партии, чиито апаратчици не разчитат на по-умните от тях, а на масите, които гласуват за тях. Става дума за това, как да измамиш повече хора да ти повярват и благодарение на тяхната наивност да станеш депутат, министър, премиер, президент. Безпомощните, слабоволевите и неудачните разчитат и се надуват по детски само на този или онзи да им оправи животът. А той животът си тече и нищо на никой няма да оправи. Но нито политиците, нито наивниците имат избор – едните обещават, другите им вярват.  Но при радио има избор, от теб зависи какво да слушаш – дали „Веселина“ или „Христо Ботев“…

 Май не харесвате публиката на „Хоризонт“, ако съм ви разбрал правилно…

Обратно, тя е много по-обществено активна, готова е да пита, да задава неудобни въпроси, по-реактивна е и все на полемика я избива… Аз също съм полемичен тип, така че ми е приятно когато се обаждат и задават смислени питания, или се изказват изключително подготвени. Например за предаването за газопровода „Южен поток“, бях поканил четирима млади специалисти, които не можете да ги чуете или видите по другите радиа и телевизии, но за чест на тази огромна аудитория имаше слушателски включвания, които респектираха моите гости в студиото… Проблемът е, че количеството не винаги прераства в качество, а и обратно – качеството не винаги може да надскочи своето количество…

 Как оценявате поредния напън за окастряне на школските учебници по история и литература, както и обществената реакция, която последва?

Като поредната издънка. След и този парламент няма намерение да внесе за разглеждане  Националната ни доктрина, която 65 изтъкнати учени от Българската академия на науките и изкуствата – БАНИ,  разработиха и представиха като проект, явно и лутането в просветата ще продължи още години наред…  Да не говорим за патриотичното възпитание, което изобщо отсъства. Без задълбоченото изучаването на историята и литературата ще произвеждаме лумпени, а не граждани на тази страна. Без часове по християнска етика, морал и религия, ще се радваме само на агресивни нискочели наследници, на кухи лейки и кухи гангстери, които не зачитат нито човешкия живот, нито своя… Проблемът обаче започва от семейната среда – все още има много читави люде у нас, но вярата в Бог и във Висшите сили я няма. А преди комунизма всеки учебен час е започвал с молитва, всеки път учениците са казвали, аз съм българче и се гордея с моя народ и родина,и се кълня,че никога няма да ги посрамя, нито ще забравя участта на нашите братя и сестри, които още не са свободни като нас… Алоооооо! Днес какви идеали предлагаме на младите, какъв пример им даваме, като вадим от програмите „Записките по българските въстания“? Във всяко школо е имало  Отечествен олтар, а днес зад всяко училище има място за пушене на марихуана… В момента в България има 3 000 клуба за изучаване на исляма, а само 150 за изучаване на православието. В София има 50 черкви, но в неделя в тях влизат не повече от 30 човека, хайде нека да са 50… Значи 2 500 души в двумилионната ни столица са наистина вярващи, но между тях няма нито един политик или политичка… Няма! И няма да има, защото техните души са опустошени от атеизма на родителите им, от комунизма, който не вярваше в Бог, а за него Бог бе Ленин, после Сталин, сетне Брежнев, сега е Путин – отново култ към личността с 89 процента одобрение. И нека не се заблуждаваме – ние живеем като руснаците извън Москва и Петербург – сред корупция, далавери, политиканство, продажна съдебна система, прокуратура зависима от политиците и политици, зависими от прокуратурата, само дето нямаме нито газ, нито нефт, нито полезни изкопаеми, но и развита и конкурентна икономика нямаме, досущ като руската…  За това децата ни бягат на Запад, а не при Зюганов и мумията на Ленин. И не само децата ни, и техните деца, и всички бежанци и мигранти  искат да живеят по европейски, а не по азиатски…

 Изкушавам се да ви задам два въпроса под формата на цитати от бележития френски писател Морис Дрюон. Първият от тях гласи: „Нищо велико и нищо трайно не може да се постигне в политиката без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия. Когато начело на държавата се изреждат некадърници, всичко пропада…”

Да, но няма как да се появят вдъхновяващи лидери, след като критериите на народа са принизени и нещо повече – масите харесват своя образ и подобие.  При нас не става дума за некадърници, които се стараят, те толкова си могат… Заболяването им се нарича липса на чувството за мисия,  да оставят името си в историята, но и мнозинството у нас е същото, така че няма как да си родим и отгледаме умен и мъдър, и интелигентен водач, след като зяпаме турски и индийски сериали… И не ценим интелигенцията си, а само футболистите си…

 А ето и втория въпрос-цитат: „Когато нещастието разпери крила над някоя страна, всичко се съюзява с него. Природните бедствия съпътстват човешките грешки…” Така ли е наистина?

Често казано – не знам. Знам обаче, че природните бедствия ни обединяват за кратко, после я караме по старому – без задружност, без обща цел, без национално достойнство, без самосъзнание, че зад нас има Голяма България,  а пред нас – умираща родина… Знам, че когато се окаже, че в планината Родопа няма да има нито един жив жител християнин, нито един българин, тогава обществото ще се стресне, ще се събере сетните си самосъхранителни сили, сетните си инстинкти и ще проговорят мъртвите ни деди.  Една тогава патриотите ще станат осъзнато мнозинство, но не съставено от проруски рубладжии или проевропейски нагаждачи, едва тогава ще се намери политик, който публично да попита защо в Република Македония има албанско, турско, циганско, сръбско, черногорско и влашко малцинство, а българи изобщо няма? Защо в Гърция на българите не дават да говорят български, защо в Сърбия нашите сънародници биват третирани като втора ръка граждани, защото в Украйна и Молдова часовете по български език непрекъснато се намаляват… Без националното единство няма и индивидуален просперитет – единицата винаги ще е слуга на по-голямото число… А множеството винаги може да съхрани единството си от единици, ако всяка от тях мисли първо за общия сбор. 

Дори евродепутатката от БСП Илияна Йотова публично призна, че в момента Европа няма способни лидери...

Няма лидери, така е, защото предишното славно поколение и техните наследници минаха през Втората световна война, а сетне и през Студената война. Сегашните повечето са представили на шибаната служебно- административна каста – шеф на ЕС е някакъв бивш управител на някаква свръх богата европейска държавица? Какво знае той за другите 27 нации? Какъв управленски опит има – да води в общия пазар една подредена като бутик страна, която и без него само си върви по инерцията на собствената си самодостатъчност. Но ето, че войната дойде и няма скоро да си иде – това изпитание пред самодоволството на европейските чиновници ще ни отели вола и на нас, редовите люде. Защото ЕС много скоро заприлича на Съветския, с тази голяма разлика, че тук има избори и лицата се сменят, докато в СССР само смъртта гласуваше за народа, който нямаше право да каже как иска да живее… Трябва да се готвим за грандиозни промени, защото войната между ислямските страни тепърва започва и ще има голямо преразпределение на света. И в тази битка най-тежко ще пострадат европейските християнски общества. И сигурно сме си го заслужили, макар че всеки от нас, нормалните хора, няма чувство нито за някаква вина, защото живеем с нос забит в собственото си кармично канче…

У нас непрестанно се повтаря, че Бойко Борисов и ГЕРБ нямат алтернатива, че само Той може да гарантира „политическата стабилност”...

И СССР нямаше алтернатива, ама видяхте какво се случи. И Студената война беше безкрайна надпревара във въоръжаването,  в космоса, и в спорта, ама… И Америка беше до вчера единствен икономически лидер, но днес Китай й диша във врата. И Русия до онзи ден имаше грандиозен златен резерв,и валутен такъв, ама днес рублата става само за тапети. И ако цената на нефта продължава да е толкова ниска, Путин до година-две ще обяви своя заместник или ще загине като Сталин, промушен от своята охрана…   И Бисеров беше номер две в ДПС, но днес е мълчалив гражданин, който има право да съди прокуратурата за обвинения, които в съда не минаха. Да не говорим, че Сидеров до вчера беше новият Левски, а не се подсъдим за хулигански прояви. Да давам ли още примери. Борисов рано или късно ще слезе от пиедестала, но за това имат думата западните му приятели… Докато им носи гласове и депутати в Европарламента, ще го търпят – на тях много им пука какво прави или не прави у нас. А и харизмата му е на изчерпване – в Лондон  му разката вярата, че е неотразим – винаги и пред всяка камера…

Но ние, днешните  българи, трябва да разберем едно нещо – да разчитаме само на собствената си енергия, ум, предприемчивост, да не разчитаме на държавата. Хора, социализмът умря преди 26 години, какво плачете и чакате, защо все още очаквате нещо отгоре да ви се даде... В този живот ни се падна да бъдем свидетел на историческо чудо – държавата пред очите ни два пъти да фалира,  и загубихме всякакво доверие в нея. Но държавата сме ние – тя не краде, а ни обират, ония, за които гласуваме… Тук кръгът се затваря и змията захапва края на опашката си…

 /със съкращения/