Леви, десни, леви, десни...

27.07.2016 1

от Любомир Методиев, излъчено по програма "Хр.Ботев" на БНР

Гледах новини и не вярвах на очите си – една телевизия беше решила да ми покаже светъл пример от живота. Добър стопанин купил парче камениста земя и се заел да я възкреси. Репортерът възторжен обясняваше как се прави това и за броени минути поне десет пъти натърти на тайната – слама, слама, слама... А картинката показваше как човекът коси и пълни ровове със сено, сено, сено...

Малко по-късно друга телевизия показа репортаж от Германия. Притеснен човек разказа как не бил много религиозен, но щом чул за убийствата в града си, отишъл на църква. Помислих си – каза той, – че можеше да бъде и по-лошо, като знам колко много амуниции е имал терористът. Всъщност „амуниции” каза нашият говорител, германецът най-вероятно знаеше какво говори.

Още малко по-късно пък един коментатор осъди лошите и заяви, че те трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона, а и отвъд нея. Не уточни дали трябва да бъдат горени на клада или разчеквани на четири коня, остави това на въображението ни.

Ще кажете – случва се, човек греши, пък и няма как да знае всичко. Така е, затова покрай този човек има други хора, все някой от които би трябвало да го поправи. Зад гърба му са били редактор, режисьор, оператор, осветител, шофьор, продуцент, монтажист. И никой от тях не е знаел, че има разлика между сено и слама, между муниции и амуниции. Никой не се е усъмнил и затова не е попитал. Това вече не е грешка на езика, а колективно невежество.

Та тъкмо поради тази подробност ви занимавам с тези иначе елементарни глупости, излели се от екрана. Медиите вече не са жертви, те са инструмент на политиката на опростачване на нацията, която е в ход трето десетилетие. Някога се смеехме на бисерите от матурите и кандидат-студентските изпити. Сега ни се плаче, но техните автори пишат по вестници, говорят по радиа и телевизии, не ми се мисли дори за интернет, в който всеки може да парадира с неграмотността си. Пак те учат младите на родна реч омайна, сладка, пишат програми и учебници, гласуват закони, определят просветната и културната политика в държавата. От тях зависи какво бъдеще чака децата, които се раждат в момента. Те са решили данъкът за хазарта е да по-нисък, отколкото за книгите и учебниците. Ясно е кое се брои по-полезно за населението. Ясно е също защо химнът на държавата ни не е „Върви, народе възродени”.

След Освобождението в новата българска армия влезли много неуки селски момчета, които трудно се ориентирали в посоките. Фатмаците тогава измислили прост начин: на левия крак връзвали стиска сено, на десния – стиска слама. И вместо „Леви, десни, леви, десни” командвали: „Сено, слама, сено, слама”. Дошло е време по този прогресивен метод да бъдат обучавани много, ама страшно много неуки хора, които се изявяват в обществото като въшка на чело. Някой да сложи пред тях правописния и тълковния речник на българския език и да им командва: „Леви, десни, леви, десни...”

Чуя ли, че някъде това го има, ще повярвам, че у нас се прави поне една реформа. Но дотогава – ще ме прощавате, но...