Сбогом. И здравей, Мехмед...

04.10.2016 | автор:  Публикувано в сп. Диалог, бр. 50, 2009 г.

Да си спомним за Мехмед Карахюсеинов

 Мехмед Карахюсеинов, поет и художник, е роден на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Работи като печатар, осветител в киноцентъра, уредник в списание ”Нов живот’, строителен работник. На 1 февруари 1985 при насилствената смяна на имената на българските турци, Мехмед Карахюсеинов се самозапалва в дворчето си във Владая. Случайно преминаващ таксиметров шофьор става свидетел на трагичния жест, успява да потуши огъня и го откарва в Пирогов. Лекарите спасяват живота му, но Мехмед е жестоко обгорен, с тежки рани, които не се излекуват с години.
Умира на 3 май 1990 в София. Три месеца по-късно се ражда синът му.

През 1999 г. изд. „Стигмати” на непрежалимата Малина Томова издава стихосбирката му „Не по ноти”.  Ето какво пише в предговора към изданието за него КОНСТАНТИН ПАВЛОВ, друг голям поет, непреклонил главица пред комунистите:

"Драги читателю,
Авторът на тази стихосбирка не е между живите. Той е скъпа жертва на „възродителния” процес. Самозапали се. 
Тези стихове са рожба на агонията, която продължи няколко години. 
Неговото самоубийство аз възприемам като най- благородна форма на инстинкта за самосъхранение - унищожаваш тялото, за да съхраниш душата си.Не препоръчвам никому такова спасение, но се прекланям пред мъжеството му. Извърши го тихо, без героични пози. В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост.
Неговото самоубийство не е патология, а крайно отрицание на патологията. Защото живяхме в система, където законите за физическото оцеляване заповядваха да се откажеш не само от име и род, но и от собствената си личност. За някои това беше добре дошло, за други мъчително, а трети...
Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите – прекръщават сами себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори – разплатата на поета е по-висша.
Сбогом. И здравей..."

МЕХМЕД КАРАХЮСЕИНОВ

Стайно цвете

За мене твърде неудачно свърши лятото –
интервенции от кръста до шията…
Сняг навя, а аз съм заел място
до мушкатото –
пуснах корени в тази стая,
както то – в саксията.
За мене твърде задъхана беше тази есен –
кратки разходки с предълги почивки…
Сняг наваля, а аз стоя на балкона
както заглъхнала песен
някъде на най-трудната си извивка.
Снегът вали на парцали – 
чувам това шумолене.
Хубава зима, а аз не мога да дишам.
Щърба ще бъде лакираната ви история
без мене…
Цъфна мушкатото –
призори на прозореца ще се впишем.

25 ноември 1988

Горене

…това бучене в мойта кръв,
този пожар няма да се промени!
Хасан Хюсеин

Горят гърдите ми! Горя, горя…
Това не е насън, а е наистина.
Като дърво, откъснато
от своята гора
след мълния,
сред пламъци увисвам.

Горят гърдите ми! Горя, горя…
Изгарят баберките на търпежа.
Водата бистра оголя,
а в мътната вода се хвърлят мрежи.

Горят гърдите ми! Гори вода.
Изтляват допотопни демагози.
Убива ли се вик за свобода!

Сложете ми на гроба 
бяла роза…

1989

Ялова пролет

Овошките ронят цвета си –
не могат да вържат след като цъфнат.
Голословия над народа се ръсят –
захвърлиха някъде съвестта оръфана.

Овошките ронят цвета си –
не помагат ни априлски развигори,
нито концепции юлски…
Разделят страната на късове,
разделят и хищно плюскат…

Овошките ронят цвета си –
само за “Аве” има гласност.
Надеждата вече съвсем се прокъса –
нека говорим честно и ясно,
за да не фъфлим.

1989

В блатото

Затънах в този живот не до глезени,
а до шия.
Не съм от тия, които са глезени…
Това, което изпитах,
може би е нещо –
това, което остава,
е истинската пусия…

Разплащам се с едри късове
драна плът, 
защото какво е душата –
вече трябва да нямам!
Всеки къта у себе си своите хъсове:
някои извървяват собствения си път –
за да узрее плодът,
трябва да изживее своето лято…
Някъде, някога
търсиш нечие рамо…

И въздухът вече не стига,
а колко остана да се скрия под тинята!
Дете ми намига, дете ми намига…
такава съдба –
да издържим това гъсто розово
до най-бистрото, до синьото.

1988