Тъгата е домашно куче

28.10.2016 1

Стихове от Марий Росен

 
Фотограф на снимката е Владимир Михайлов

 

Казвам се Марий. Занимавам се с театър, но не само...
Обичам думите и смислите.
Пиша текстове за песни... Понякога пея.
Това е съвсем накратко.
Такава е и формата на стиховете, които подбрах за Факел.
Благодаря, че осветява мрака!

 

 

***

тъгата е

домашно куче

 

познава господаря

отдалече

 

 

***

туй което

липсва

 

хвърля плътна

сянка

 

 

***

скъса струни

вътрешния глас

 

пием чай

и си мълчиме

 

 

***

главата му е точката

на удивителна

 

нощем спи

свит на въпрос

 

 

 

 

***

всяка изречена дума

се връща обратно

в устата ми

 

преглъщам


и плача

 

 

***

щом светят

мъртвите звезди

 

хората умрели

до един са живи

 

 

***

тъпчем

горчивите поляни

 

и ни една

от всичките пътеки

 

не ще ни върне

у дома

 

ти нижеш залезите

на гердани

 

аз в утробата ти

спя

 

  

***

две сърца имаш

 

едното

камък да тежи

 

другото

трохи да ръси

 

 

***

челото ми удря земята

и целият пламвам

 

ти си заспала

на топлия камък


и нещо говориш


в съня си

 

дълго горя

и те гледам

 

после с мокри пръсти

по камъка сричам

 

 

***

скачам в плиткото

озвездявам небето

 

щом стигне до гърлото

нямам сили да викам

 

между две вълни

се прозявам