Проф.Коста Костов е главен редактор на сп. InSpiro, научен ръководител на Медицински център Инспиро, началник на Клиника по белодробни болести във Военномедицинска академия.

ВОЛНОДУМНО ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

Призванието на гения е да съчинява мисли,

които след двадесет години

ще станат разбираеми за кретенитe

Луи Арагон  

„С всеки изминал ден все по-малко ценя интелигентността” пише Марсел Пруст в предговора към своето знаменито есе „Против Сент Бьов”. Своеобразно вътрешно съпротивление срещу измамите на ума и паметта, които пречат да проникнем в нещата и да ги видим такива, каквито са. Поглеждам в тълковния речник и виждам, че срещу думата интелигентност, стоят и думите „ум” и „интелект” при цялата условност на тези понятия и многообразието на тълкуванията им. Не съм съгласен с този компромис в тълковния речник, защото подходът е формален и не прави разлика между тези понятия. Аз разбирам умa като способност за усвояване на информация, знания и умения, а интелигентността (интелекта), като по-висше умение и специфична ловкост да си служиш с тях и да ги прилагаш в живота чрез изграждане на по-висши съждения и връзки. Двете понятия носят различен смисъл и в процеса на функционирането им, превъзходството е на интелекта. Умът може да различава добро и зло, но ги използва според моментната нужда. Интелектът използва злото само в крайна необходимост и борави предимно с доброто. Интелектът се ползва от способностите на ума и натрупаните чрез него знания, но е самостойно по-висшо качество на индивида. Чрез интелигентността си успяваш да отидеш оттатък мисълта, да навлезеш в същността на знанието и да опреш предела на мъдростта. Мъдростта не се ползва от злото при никакви обстоятелства и предвиждайки последствията от днешните действия в бъдещето знае, че само доброто носи добри последствия.  

Може да си много умен, но не толкова интелигентен. Възможна ли е тази противоречива комбинация? Ето едно дефиниране на това противоречие:

Интелигентността е „потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация. Степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит) натрупана от индивида”.

Накратко – интелигентността е дар Божи и не се придобива. Тя идва чрез духовната памет на мемите (от английското memory), които са по-скоро понятие за функция и се различават от гените - биологичната памет. Да си достатъчно информиран не означава достатъчно интелигентен. Примерите са в ранните ученически години, когато някои ученици, умни, трудолюбиви и упорити в количественото натрупване на знания биват по-успешни в оценките.  По-късно в живота, триумфира интелигентността, дочакала онова количествено натрупване на знания, достатъчно за извеждане на нужните за успеха умозаключения. Това е времето на по-интелигентните умни. Това е вашето време, ако сте избрани за него.

При еднакво количество информация да се изведат различни по качество изводи и ползи – това е качество на нашата интелигентност. Може да обогатим знанията си в течение на живота, но това няма да промени нашата умствена ловкост да си служим с това познание. Тази ловкост е вродена, дар от предците ни. Интелигентността извира от нашите меми и нашата родова карма, планиран ход на нуклеиновите ни киселини, филогенетична награда за онтогенезата. Интелигентността е скрита биологична информация, непредвидима за околните, недосегаема за технологичните възможности на науката и затова се появява неочаквано, извън мястото и времето. Когато ирландците нарочили лорд Уелингтън за ирландец, защото е роден в Дъблин, той им отговорил: „Когато човек е роден в обор, това все още не означава, че е кон”.

Как функционира нашата интелигентност в полето на чувствата, в интимния ни свят?

Марсел Пруст е считал интелекта за пречка към опознаване същността на предметите и събитията, което не се случва чрез аналитични съждения върху информацията, която те носят. Проникновеното вникване и познаване на материята на изкуството според него изисква излизане от интелекта, от съждението и пълно отдаване на предмета, детайла такъв, какъвто е сам по себе си, в чистата и свободна от интелекта памет. Опознаване на предмета и събитието чрез отпечатъците, следите, които е оставил в нашите чувства и емоции, а не в ума и интелекта. По този модел Марсел Пруст изключва интелигентността в извикването на „миналото за предметите и събитията” и предпочита пълно отдаване на чувствата, потапяне в емоционалната памет. Този триумф на чувствеността и „бягството” от интелекта, извикват в мен една красива фраза на американския философ-прагматик Ричард Рорти: „истината не се открива, а се създава”. Това се случва на територията на чувствата и в хаотичния дискурс на влюбването по смисъла на Роланд Барт, кaто объркване и загуба на посока, „бягане напред-назад” (магията да виждаш реалността различно) в света на илюзорното. Любовта като Илюзия. Но ако идеалът ни за Любовта беше само илюзия, откъде го познаваме?  Това е въпросът на Хосе Ортега-и-Гасет! Кое е онова невидимо създание, което е оплодило в нас представата за Прекрасното и Единственото? Все някога То и Любовта трябва да са се срещнали и оставили в човека памет за пълното отдаване, посвещаването, готовността за промяна, насладата от чувствата и емоциите. Това са следи от тази среща, случила се вътре в нас, където „То” постоянно пребивава? Величествената среща с Любовта е като среща с Алефа на Борхес, първата буква от староеврейската азбука, свещената единица, която в Кабалата означава Безпределното и Божественото. Любовта като Алеф, символ на трансфинитните числа в теорията на множествата, при които цялото не е по-голямо от всяка съставна негова част.

Дали интелектуалецът и необразованият обичат различно?

Първият,  с придобити знания, осъзната воля и труд за прелъстяване, където изградени изисквания и определени идеи, образи, норми, знания и опитности, обединени в една интуитивна парадигма, предопределят активния избор на интимен партньор (етическото ниво, етическият човек на Киркегор).

Вторият, с инстинктите, импулсите и чувствеността (естетическото ниво и естетическият човек на Киркегор).

Интелектът обича, с по-дълбоко познание за партньора, осъзнавайки нуждата и необходимостта да бъде с него,  надграждайки върху сексуалното и еротичното влечение. Колкото по-безпределна е личността на обичащия, толкова по-дълбока и трайна е любовта му, основавана на по-голяма широта в опознаването на партньора и на по-широк диапазон на изисквания към него. Интелектуалеца превръща Любовта в изкусно съчетание на еротика с интелект! Изкуството на Любовта изисква да си умен, асоциативен, проникновен, артистичен, любознателен, изпитващ удоволствие, а не отегчен от живота. Колкото повече от тези качества притежаваш, толкова по-силна и трайна е Любовта ти!

Малко протяжен e този мой текст, но както казва Марк Твен „нямах време да напиша кратко писмо, затова написах дълго”.

                                                                      Коста Костов

                                                                        Юни 2016