Между два, така да се каже революционни паралела

08.11.2017

Георги Василски за датите през ноември

          Между два, така да се каже революционни паралела

         И днес продължават отгласите от вчерашно събитие с едновековна давност. За някои то е най-форматиращата промяна в историята на човечеството, най-великата революция, началото на светла ера, еманация на човешката справедливост. За други - обикновен преврат с катастрофални последици по целия свят, бездънна мелница на човешки съдби, рафинирано мракобесие с цинично оправдание в името на свободата. Каквато и да е тя.

       Като всяка т.нар. революция и т.нар. Октомврийска започва с неистини и за пари. Неистините са добре манипулираните желания на милионите избивани и десетки милионите гладуващи в името на царски  прищявки и околно забогатяване. Жертвите само на фронта са близо 3 млн. Мечтите са за  мир, хляб и собствена нивица в една селска държава. Интересно е друго – че първият, неафиширан и от много от сегашните уж модерни изследователи, е декретът за печата. Т.е. цензура. Което, както и да го четем, е мечтата по всяко време на всяка власт. После всичко друго прокламирано се подписва като документи и се заграбва като реалност.

      За парите. Революцията е съвместна разработка на  амбулантни опериращи около Русия политици и германския Генерален щаб още от началото на Първата световна война. Вноската е 40 млн. тогавашни златни марки. Император Вилхелм Втори се записва с два като начало. За изпълнител е избран Ленин. Който впрочем не е криел, че е работил с немски пари. И е плащал и на германски и на чешки и на латвийски и на  други чужди войски в името на червената справедливост.
      Планът е прост като всичко гениално – дестабилизация на най-богатата, но и най-обърканата тогава държава, която е и фронтови враг. Самите извършители, начело с 32 прекарани през фронта в пломбиран вагон активисти, в началото не вярват на успеха си. И политиканстват със стегнати куфари и набъбнали сметки в задгранични банки. След два-три дни, учудени от  некадърността и на царедворци и на временни управляващи разбират, че парите  в самата Русия са  хиляди пъти повече от германската надница... Завладяеми с цената на  откровено лъжлива пропаганда, терор и  някаква си гражданска война с няколко милиона убити.
       След три петилетки тези първодеятели се избиха помежду, си унизявайки се до подчовешки същества на партийни събрания и любопитни като юстиция шумни процеси.

        Може би, един от най-ярките символи на това объркано и за сегашните руски и не само руски политици събитие, е Червеният площад в Москва. Наричан Червен още от царско време, като символ на Самодържавието. И превърнат от революционните представи за слава и вечност в нещо като гробищен парк. С мумия по средата.

       След два дни и у нас ще се отбележи случка с 28 годишна давност.
       И тя започна с неистини и за едни пари.
       Вярно, в по-рафинирано време.