Корупцията на земеделското управление и лично на Стамболийски

09.06.2018 1

Конф. дело № 11/23 и Конф. дело № 3/24

  

 Из "История на БКП 1919 - 1989" на проф. Никола Г. Алтънков, чиято премиера ще бъде на 21 юни във Военния клуб

По време на властта си – главно при самостоятелното си управление от 1920 до 1923 г. – БЗНС нанесе немалко пакости на обществото и държавата. Земеделците изведоха на преден план неумелата си и крайно вредна за страната (поне за времето си) външна политика, която беше довела до фактически отказ от трайните национални въжделения за обединение на всички българи в една държава (опитите за сближение с Югославия, по-скоро със Сърбия за сметка на Македония). Земеделското управление допринася за опорочаването на политическия живот, и то едва изявил се и проходил след толкова дълъг период на униние и национален гнет. Както и за разделението на народа на съсловия, за които беше преднамерено прокламирано, че са враждебни едно на друго – селяни против граждани, неуки против образовани. И още нещо: стремежът да се запази и въплъти идеала на мирна, тиха и благодатна пасторална България срещу императива на съвремието, който води към индустриализация, урбанизация и технологичен напредък.

БЗНС и Александър Стамболийски не съумяха да опазят поне реда и законността в страната. Макар че следвоенните години бяха много трудни, а България беше в положение на победена страна, не е било невъзможно да се преодолеят трудностите с минимални сътресения и да се запази и малкото извоювано и защитено в годините след Освобождението: крехките традиции на плурализъм и демокрация. С малко повече усилия и със загриженост за бъдещето биха могли да се избегнат и сътресенията, които настъпиха през 20-те години на миналия век, част от причините поне за които може да се търсят в годините на земеделското управление със създаващото се настроение на всеки против всеки: земеделци против традиционните партии, против комунисти и ВМРО, градът против селото, армията против Оранжевата гвардия и другите създаващи се рушители на реда.

Част от проблемите е небивалата корупция, която овладява обществото и главно управляващите. Разбира се, че предвоенните години не са били образец на законност, демокрация и почтеност, но никога преди 1921–1923 г. корупцията не е била толкова масова и толерирана от властта, ако не и произтичаща главно от нея. Това е било напълно видимо и е дразнело обществото, особено в последната година от управлението на Стамболийски.

Още в началото на политическата си дейност БЗНС, лидерите му и много от последователите им затъват в корупция. През август-септември 1915 г., в разгара на Европейската война, когато и двете страни в конфликта: Антантата и Централните сили ухажват България с намерение да я привлекат на тяхна страна, в София се появява френският търговец Фернан дьо Клозиер (познат също като Деклозиер), който изкупува част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. Целта е българското жито да не замине за Германия. Акцията, която възлиза на 20 милиона златни франка, е финансирана от правителствата на Англия и Франция.

Създава се мрежа от прекупвачи на зърнени храни, в дъното на която стои д-р Никола Генадиев, лидер на Народнолибералната партия. В качеството си на юридически съветник той препоръчва на Деклозиер “търговски агенти”, разпределяйки им околиите за изкупуване. Повечето от тях са от неговата партия, а останалите са от средите на Народната партия и БЗНС. Срещу комисиона от 7% в схемата е включена и веригата "Народен магазин" при Земеделския съюз с директор Райко Даскалов. В сделката участват и други видни земеделци депутати: Марко Турлаков, Александър Димитров, Александър Стамболийски (в затвора), Григор Бояджиев (който след 6 години ще стане сват на Александър Стамболийски – синът му ще се ожени за дъщерята на Стамболийски), Найден Куманов, Неделчо Георгиев и Бешко Дунев (бащата на художника Илия Бешков и на Иван Бешков, убит от Народния съд през 1945 г.). Сред агентите е и Арон Фридман, баща на Марко Фридман, който участва в атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г., осъден на смърт и обесен през май същата година.

Само за няколко месеца са присвоени-раздадени-злоупотребени десетки милиони левове чрез Търговска банка на Губиделников и Буров (те са оправдани по заведеното дело). Аферата е разкрита, образувано е разследване и е съставен

“Обвинителен акт по следствено дело № 1/1915 г. на IV Софийски и Военнополеви следовател против Ив. Буров, Г. Губиделников и др.; д-р Н. Генадиев, Юрд. Йонов, Ив. Халачев и др.; Марко Турлаков, А. Шаренков, Ал. Стамбулийски и др., за престъпления по чл. 109, 111, пункт 4 и чл. 115 от Общия Наказателен Закон“.

По политически съображения делото се точи цяла година и чак на 21 октомври 1916 г. Софийският военнополеви съд постановява присъда № 1085. Зад решетките влизат осем стамболовисти и шестима земеделци. От 38 обвиняеми са осъдени 14 политици, повечето депутати, по на 8 до 10 години затвор. Най-тежката присъда получава д-р Никола Генадиев, а наред с него са осъдени бившият министър Иван Халачев (за втори път), земеделците Марко Турлаков и Райко Даскалов и няколко народни представители като Григор Бояджиев, Йордан Йонов, Стефан Немски, Иван Ангелов и други. След две години всички са помилвани и се включват отново в политиката.

През септември 1919 г. коалиционният кабинет на Теодор Теодоров, в който участват и трима земеделци: Александър Стамболийски, Цанко Церковски и Драгия Драгиев, решава да се продадат без търг ненужните и излишни материали на Арсенала. Комисията, която ги оценява на много ниски цени, е председателствана от дееца на БЗНС Петър Янев. Оплячкосани са материали на стойност няколко милиона лева, които попадат в ръцете на видни дружбашки функционери. За да се прикрият следите от грабежите, Арсеналът на два пъти е опожаряван.

Големият грабеж на държавни пари започва, след като БЗНС печели изборите и образува правителство на 7 октомври 1919 г. От втората част на Бялата книга (в 12 части), издадена от правителството на Александър Цанков в края на 1923 г., която разкрива данни за кражби от хазната, става ясно, че между 2 февруари 1920 и 16 март 1923 г. Александър Стамболийски е изтеглил от държавното съкровище над 140 милиона лева. За по-малко от четири години през периода 1919–1923 г. той открадва според оценката на Данаил Крапчев, редактор на в. „Зора”, „несметно количество пари“.

От документи, приложени към Конфискационно дело № 11 от 1923 г. – за което ще стане въпрос по-долу, - се установява, че Григор Бояджиев, депутат от БЗНС и сват на Александър Стамболийски, е изтеглил от БНБ чекове от Банка федерал за 754 716,90 лв. на 2 ноември 1921 г. и от чекове, издадени от Банк де Пари е де Пеи Ба, за 500 000 лв. на 29 декември 1921 г., 500 000 лв. на 25 октомври 1921 г., 312 820,90 лв. изтеглени на 6 октомври 1921 г. и 100 000 лв. на 5 декември 1921 г., всички от БНБ, а и още 100 000 лв. от банка „Напредък“ на 6 декември 1921 г.

Спас Дупаринов, пълномощен министър в Чехословакия през 1922–1923 г. и министър на правосъдието в правителството на Александър Стамболийски, също изтегля от БНБ чек, издаден от Банк Контоар, 37 500 лв. на 25 октомври 1921 г. и чек за 250 000 лв. от същата банка, пак от БНБ, през 1921 г.

Най-големият скандал, свързан с корупцията на правителството на БЗНС и лично на министър-председателят Александър Стамболийски, избухва след убийството му на 14 юни 1923 г. При обиска на вилата му в Славовица, след  убийството му, са били намерени огромни суми във валута, както и в български левове. Сведенията за това са от няколко различни източници и са неоспорими.

Телеграма, подадена в Славовица на 13.VI.1923, 8 ч. 30 мин., цитирано по спомените на Славейко Василев:

Вчера, 12-того, на височината североизточно от Славовица бе намерена касата на Стамболийски. Залових 1 200 000 фр. франка и 300 000 български лева по 1000-левови банкноти в пакет с надпис: „Министерство на външните работи“. Заобиколих с 2 роти височината, на която се намери касата, и към 2 часа Стамболийски бе открит от една група и обстрелван, но в тъмнината се изплъзна. Височината е обградена и претърсването продължава. Стамболийски е сам с брата си. Всички негови хора го напуснаха. В следите сме. № 6.

Капитан Харлаков

В спомените си – „Моето време“ - професор Александър Цанков казва:

При залавянето на Стамболийски у него беше намерена една крупна сума от чужди валути на швейцарски и френски франки. По слух се говореше, че сумата възлизала на 15–20 милиона лева. Д-р Никола Стоянов, който по това време беше директор на службата за държавните дългове, ходи в Швейцария по покупката на тая чужда валута, която според наивните обяснения на някои дружбаши била дадена на Стамболийски за подкупване на чужденци. Това не е важно. Една част от заловената сума беше внесена в БНБ за сметка на държавното съкровище, но друга част бе, на прост език казано, ограбена, злоупотребена от някои лица, главно военни. Питам, не биха ли желали господата Кимон Георгиев и Дамян Велчев да дадат някои показания и по тоя от обществен интерес въпрос, който и сега, и в бъдеше няма да загуби значението си?

Генерал Вълков също говори за парите:

 Във вилата са били намерени пари, значителна сума в чужда валута... Една част от намерените пари кап. Харлаков е дал на участващите в убийството, други задържал за себе си, макар че отказа да е взел, а трети по-късно предаде чрез официален протокол на главния интендант при Мин. на войната... Също дал 3 милиона лв. на поручик Кръстев, който ги връща…

„За намерените пари Харлаков казал на г-л Лазаров, че ще се представят с протокол от комисия в Министерството на войната, което бе направено, както по-рано изложих. Харлаков казал, че дал пари на някои офицери и подофицери, а още в началото (когато се пръснали пари при тършуването на долапите) някои подофицери и войници разграбили известна част. Той обаче построил после всички, които били във вилата, и събрал взетите пари. Той сам не взел никакви пари. Същото е заявил на майор Порков и на майор Рачев, и на мен при представянето на парите от комисията с главния интендант п-к Стоянов. Парите, както изложих, се изпратиха от Министерството в БНБ. Същото се направи и с парите, дадени на поручик Кръстев (сега п-к о.з.), който сам ги предаде в Министерството, както това изложих по-рано. Той - Кръстев - заяви, че и Харлаков бил взел пари, макар че отказва.”

Повдигна се въпросът за произвеждане анкета както за убийството, тъй и за парите и пр. Този въпрос се обсъди обстойно от всички страни и се реши, че никаква анкета не може и не трябва да се произвежда. Не трябва да става и дума. Главният мотив бе - излагането на войската пред самата себе си, пред народа и пред света. Трябва всички, целият “В. съюз” да тегли тая отговорност за действията на Харлаков и др., тъй като той е изпълнил решението на “В. съюз”. И понеже при подобни решения не може да се преследва самият Харлаков и др., то за да се намалят приказките поне по негов адрес и във войската, и вън от нея, да се изпрати в странство за изучаване език на срок 1 година. Това изпращане се оформи по-късно по надлежния формален ред. В Министерския съвет се знаеше вече гореизложеното и се докладва от мен решението на ЦУ на “В. съюз”. Съветът, без да обсъжда надълго създаденото положение, реши, че не може да не се солидаризира с армията, която “използвахме” за свалянето на режим, че не бива да се излага тя пред народа и пред света, както и управлението, с произвеждане на анкета както по убийството, тъй и за парите и пр.”

Капитан Харлаков в своите показания:

 Във вилата на Стамболийски намерихме чужда валута: френски франкове и швейцарски и когато пътувахме с него в автомобила за Славовица, приказвахме с него и ми каза, въпреки че не е военен, височините около Славовица били удобни за позиции; за парите каза, че са му били дадени във връзка в странство с някои лица, за облекчаване на българското положение... Парите бяха около 18 милиона. Приехме ги с комисия и ги описахме; като се върнахме в София, ги предадох на генерал Лазаров, полковник Здравко Георгиев и др., обаче се научих, че в банката били внесени само 4 милиона.

При извършеното съдебно разследване се установява, че намерените пари в Славовица, които са значителни, са част от изтеглените само преди по-малко от три месеца 4 милиона швейцарски франка от Българска народна банка (БНБ), които са предадени лично на Стамболийски и са на негово разположение. Историята е следната:

Министерският съвет (БЗНС – Александър Стамболийски) решава на 15 март 1923 г. с постановление до Министерството на финансите да се отпуснат четири милиона швейцарски франка (шв. фр.) от бюджета за изпълнение на договора за мир за разходи във връзка с изпълнението на същия договор. Разходът да се оправдае с разписка от министър-председателя.

Министерството на финансите нарежда на БНБ да издаде 21 чека за различни суми в швейцарски франкове. БНБ издава исканите чекове и Иван Железов, началник на бюджетоконтролното отделение при Министерството на финансите, с чековете, издадени на негово име от БНБ за 4 милиона шв. фр., е командирован в Швейцария.

Там той тегли парите, но отказва - неудобно му е - да ги обмени за български левове, които да предаде на Стамболийски. С Иван Бояджиев, зет на Стамболийски, който заминава заедно с Железов в Швейцария, теглят парите в банкноти и Бояджиев дава 4 милиона в шв. фр. на Стамболийски в България, който дава на:

Мико Петков, секретар на БЗНС, 100 000 шв. фр.

Мико Петков дава 27 000 фр. на Петър Георгиев. Той разменя швейцарските франкове за български левове, след арестуването на Мико Петков взима от жена му Ивана Петкова още 70 000 фр. и дава на Борис Якович 8000 фр., за да ги размени.

Мико Петков дава още на Йосиф Филипов 3000 фр. да му купи часовник от Швейцария и др.

Курсът е 16,50 лева за 1 шв. франк. 4 милиона = 66 милиона лева.

Стамболийски дава на Григор Бояджиев, негов сват, баща на Иван Бояджиев, женен за дъщерята на Стамболийски, 309 000 шв. фр. Той плаща негови и на Стамболийски дългове, купува имот и влага пари в банки.

Стамболийски дава чрез капитан Поборников (адютант на Стамболийски) на Стоил Стефанов 110 000 шв. фр., 50 000 фр. фр. и 46 282 долара, от които той плаща на д-во „График“ и на русенската сконтова банка за купено книгоиздателство „Победа“ – те са на имената на Ст. Калъчев, Ст. Стефанов и К. Муравиев.

Стамболийски дава на Стоян Калъчев 212 000 шв. фр., който ги обменя в левове и дава на Мусевич Боринов 1 милион лева за купеното от него здание на ул. „Раковски”, което е на Ст. Калъчев и К. Муравиев. Калъчев също дава на Христо Шишков 400 000 лв. за строящо се здание на ул. „Св. Неделя”.

Стамболийски сам дава на Мусевич Боринов 50 000 шв. фр. за същата къща на ул. „Раковски“.

Стамболийски сам дава на Ал. Франгя 503 001 лв. за купено място на ул. „Б. Дондуков”. Мястото се води на Калъчев и Муравиев.

Стамболийски и Гр. Бояджиев са купили чифлик край София от същите 4 милиона шв. фр.

Освен това Калъчев и Муравиев трябва да отговарят за закупуването на имота на ул. „Св. Неделя” – купен от Хр. Шишков за строеж на седеметажно здание, и др.

Гореизложеното е резюме на Акта за произведената ревизия от Министерството на финансите, Отделение за инспекция, изпратен на председателя на Апелативния съд в София, от 26 февруари 1924 г.

АКТЪТ Е ПОДПИСАН ОТ  МИНИСТЪРА и ЮРДАН ТОТЕВ, началник на отделението

Отделно има АКТ ЗА НАЛАГАНЕ СЕКВЕСТЪР на вещи в жилището на Ал. Стамболийски на ул. „Шипка“ № 28, София. Описани са 276 вещи с Протокол от 14 август 1923 г., запечатани и оставени за съхранение на Милена Стамболийска, съпруга на Ал. Стамболийски.

Също СМЕТКА-ДЕКЛАРАЦИЯ от Милена Стамболийска за себе си и като представителка на непълнолетния син Асен, 31 май 1924 г., с опис на недвижимо имущество – ниви и др.

Те се потвърждават от заведеното Конфискационно наказателно дело № 11 от 1923 г. на СГОДА на Софийския апелативен съд (ф. 90к а.е. 837). Делото е образувано поради незаконно придобитите от бившият министър-председател Александър Стамболийски движими и недвижими имоти, пари и други ценности. Обвинението е постъпило от Прокуратурата при Софийския апелативен съд на 7 ноември 1923 г., документацията е при обем л. 1–155 (общо 155 листа). Данните са за обвиняемия Александър Стоименов Стамболийски, роден на 01 март 1879 г., починал на 14 юни 1923 г.

Следват преписи от документите, изброени по-горе.

================================================

 

Вх. № 8345/23.4.923 г.

Препис 1

Поверително

I-то постановление на Министерския съвет № 737 от 15 март 1923 г., взето в заседанието му от 15 март 1923 г., протокол № 26

До Министерството на финансите (отд. бюджетен контрол)

Одобрява се да се отпуснат 4 000 000 (четири милиона) швейцарски франка от кредита по §1 на бюджета за изпълнение на договора за мир, за разходи във връзка с изпълнението на същия договор.

Разходът да се оправдае съгласно забележка 1 към същия бюджет, с разписка от г-на министър-председател и министър на външните работи и изповеданията.

Секретар

П. верно с оригинала

=================================================

 

№ 1514                             Поверително

16 март 1923                    до Бълг. нар. банка

                                     Софийски клон

    

          Изпраща се платежната заповед

     № 22262 от 16-того, издадена по §1 от

     Бюджета за изпълнение на договора

за Мир, с молба срещу сумата по

нея да се издадат на заповедта на

началника на бюджетно-контролното

отделение при М-вото на финансите

следните чекове: 2 по 500 000

шв. фр., 2 по 300 000, 7 по 200 000

и 10 по 100 000 шв. фр., които

да се предадат на същия.

          Министър:

                     (п) П. Янев

          Глав. секретар:

      Началник на отдел:

          подписано (Железов?) б.а., НГА

================================================

 

Препис

Българска народна банка – Софийски клон

София 17.III.1923 г.

До М-вото на финансите

Отд. Б. контрол

Тук

Преведено с/у Banque Federale Geneve

От н-к отд. при Фин. м-во – съгл.

писмото ви вх. № 1514 от 16.III.

7 чека за frs. s. 1 000 000 – a 3010 (krs.)       30 100 000

c/y Ste de Bque Suisse Zurich

5 чека за frs. s. 900 000 - a 3010 (krs.)      27 090 000

c/y Credit Suisse Zurich

7 чека за frs. s. 1 100 000 – a 3010 (krs.)       33 110 000

c/y Union de Bque Suisse Zurich

2 чека за frs. s. 1 000 000 - a 3010 (krs.)        30 100 000

                пощ. разноски             250

                                      ______________

                                      120 400 250    

 Събр. по пл. зап. № 22262   120 000 000

     ______________

                     В задължение     400 250

   на с/ката Ви № 2773

 

Val днес 923 г.   Верно с оригинала

Банката   при Върх. см. палата 

    Ст. к-р подпис

                Печат

                Царство България Върховна сметна палата

===============================================

МИНИСТЕРСТВО

 НА

ФИНАНСИТЕ                       До Господина

№ 1165                        Председателя на Апелативния

26/II 1924 г.                 съд

Гр. София                                        ТУК

 

          Съгласно чл. чл. 10 и 11 от закона за отнемане в

полза на държавата на незаконно придобити имоти, изпраща Ви се

един екземпляр от акта за произведената ревизия на отпуснатите 4 000 000 шв. фр. на бившия министър Ал. Стамболийски, заедно с приложенията му, за да се възбуди, ако намерите основание, углавно дело против лицата, за които ще бъде дума по-доле, за отнемание от тях в полза на държавата на незаконно придобитите имоти.

          От този акт се констатирва:

          1. По доклад на бившия министър-председател Ал.

Стамболийски, Министерският съвет с I-то си постановление № 757,

протокол № 26 от 15 март 923 г., е отпуснал четири милиона

(4 000 000) шв. франка от кредита на параграф 1 от бюджета

за изпълнение договора за мир, за да ги изразходва във връзка

с изпълнение на същия договор.

          2. В изпълнение на това министерско постановление

на 17 март 923 г. са били издадени на името на началника на

Бюджетоконтролното отделение Ив. Железов чекове за 4 000 000

шв. Франка, или за 120 400 000 български лева (спр. п. 2 на акта)

          3. За изтеглюването на тези суми бил е командирован

в Швейцария казаният началник на бюджетоконтролното

отделение при Министерството на финансите Ив. Железов, заедно

с Ив. Бояджиев, зет на Ал. Стамболийски, който, след като ги е

изтеглил, върнал се в България и предал на Ал. Стамболийски

сумата 4 000 000 шв. франка (спр. п. 4).

Швейцарски франка в български левове, обаче Ив. Железов не

изпълнил тази заповед, защото му се видело неудобно и пр.

          На същия Железов е било заповядано от същия Ал.

Стамболийски да размени в България в някои частни банки

един милион шв. франка, но и това не могло да се извърши (спр. п. 4).

          От тези 4 000 000 шв. франка Ал. Стамболийски е дал:

          1. Сто хиляди шв. франка на секретаря на Земеделския

съюз Мико Петков, за да изплати някои издания, като календари,

папагали и др. Мико Петков е дал 27 000 шв. франка на П.

Георгиев, който ги разменил във Франко-българската банка за

международна търговия за 450 689,50 български лева.

          След 9 юни 1923 г. и след арестуването на Мико

Петков, Петр Георгиев е бил изтеглил, според твърдението

на Мико Петков, от жена му 70 000 шв. франка; П. Георгиев е

дал от тези суми на Борис Якович 8000 шв. Франка, за да

ги размени.

          Според показанието на Мико Петков, последният

е бил дал на Йосиф Филипов 3000 шв. Франка, за да му купи

от Швейцария часовник и др., и така напълно се уяснява, че

П. Георгиев получил от М. Петков.......................27 000 шв. фр.

 - “ - - “ - -“- жената на М. Петков.....70 000 “ “

М. Петков дал на Йосиф Филипов..........................3000 “ “

     -----------------------------

                                Всичко 100 000 “ “

          а) При обиска у П. Георгиев са

намерени..................................................................33 000 шв. фр.,

които по курс 16,50% са внесени в Българската

народна банка на сума 544 500 лева.

          б) При обиска у Б. Якович са

намерени.....................................................................8000 “ “

които по с. курс са вложени в Българската

народна банка на сума 132,000 лв.

          в) Йосип Флипов е внесъл в      3000 “ “

българската народна банка, а именно лева

45 500 лв.

............................................................................

По-нататък Актът продължава с подробни описания за случилото се, замесените лица – повечето от тях депутати, земеделски деятели и роднини и приятели на Александър Стамболийски: между тях неговият сват (бащата на съпруга на дъщеря му, която Стамболийски през 1921 г. венчава с пищна и незабравима сватба за Иван Бояджиев, сина на Григор Бояджиев), който освен сват е и депутат, племенникът на Стамболийски – Константин Муравиев, – който е и министър в последното правителство на БЗНС до 9 юни 1923 г., същият Муравиев, който става министър по времето на Народния блок и за няколко дни оглавява последното правителство на свободна България преди 9 септември 1944, Петър Янев, Мико Петков, секретар на БЗНС, Спас Дупаринов и много други. Всички от тях получават значителни суми от Стамболийски, с които заплащат свои и партийни дългове, купуват си имоти и си отварят сметки в български банки. Самият Стамболийски купува имоти и харчи държавни пари за лични нужди напълно свободно, неограничено и по свое собствено усмотрение.

Както се вижда от документите, сумите са значителни. Четирите милиона швейцарски франка са препрани в Швейцария: 21 чека, издадени от БНБ с общ размер 4 милиона швейцарски франка, се получават от швейцарски банки в Швейцария и се предават на Александър Стамболийски. Те се разпределят лично от Стамболийски на доверени нему лица, които ги обменят срещу български левове в България. Курсът на швейцарската валута е висок – документите посочват курс 16,50–16,69 лв., така че ако цялата сума е била превъртяна в български лева, би възлязла на 66 000 000–66 760 000 лева. От друга страна, виждаме от бордерата, че курсът, по който БНБ задължава сметката на Министерския съвет, е 30,10 лева за 1 швейцарски франк. 4 милиона швейцарски франка са пресметнати и задължени като 120 400 000 – над сто и двадесет милиона лева. Възможно е този – почти двоен – курс да е бил използван при безкасови сделки или да е съдържал премии, които са обичайни при сделки в чужда валута.

Каква е реалната стойност на българския лев по онова време? При липса на детайлно изследване, което е извън рамките на настоящия труд, и за бързо сравнение, без претенции за акуратност, може да се посочат данни, извлечени от документи от делото. Удостоверение за Константин Муравиев, издадено от Министерството на външните работи и изповеданията, с дата 18 юни 1924 г. посочва месечна заплата 780 лв. (без добавъчни и представителни пари) за времето от 21 септември 1920 г. до 31 март 1922 г. Той е бил Генерален консул в Ротердам. Морският офицер капитан II ранг Коста Скутунов в спомените си пише, че в 1923 г. ротен командир от армията – капитан – има месечна заплата от 350 лв. Той се възмущава, че оранжевогвардейци са получавали 1000 лв. на месец плюс безплатно храна, облекло и квартира.

Скандалът с откраднатите пари (или присвоени, все едно) е грандиозен, той е отразен в тогавашните вестници, за случая се говори в Бялата книга, издадена от правителството на професор Александър Цанков през ноември 1923 г., генерал Вълков я споделя с журналиста Руен Крумов в концлагера Белене през 1953 г., професор Цанков говори за случилото се в спомените си. За българското общество по онова време тези неща не са били неизвестни, още по-малко са представлявали държавна тайна.

Материалите по конфискационно дело № 11 от 1923 г., за което споменаваме по-горе, са били на разположение на интересуващите се, на историци и изследователи, били са достъпни поне до 1975 г. (вероятно са достъпни и сега), когато г-н Азманов се запознава с тях и получава фотокопия от архива на съда в София.

Към материалите по делото има Заявление до Софийския апелативен съд от БЗНС София, ул. „Ст. Караджа“ № 10, с дата 4 юли 1946 г., подписано от гл. секретар Ал. Оббов и орг. секретар д-р М. Геновски, с искане да им се издадат заверени преписи от документи по конф. дело № 3/24. Резолюцията от съда е Да – след справка. 10 юли, подпис. Има и вписване: Получих исканите преписи, 11 юли, подпис.

От това Заявление личи, че следдеветосептемврийските ръководители на БЗНС – изгонили Никола Петков и легитимните ръководители на Съюза в 1945 г. – явно са били запознати с делото, а Александър Оббов (1887–1975) е в централното ръководство на БЗНС от 1908 г., министър на земеделието в правителството на Стамболийски и министър (пак на земеделието) в правителството на Отечествения фронт в 1945 г., в което участва и Михаил Геновски (1903–1996). И двамата са били наясно с корупционните практики през управлението на БЗНС от 1920 до 1923 г. Оббов като министър на Стамболийски лично участва в корупцията, а Геновски е издал трудове по историята на БЗНС и несъмнено е запознат и с корупционния аспект от дейността на Съюза.

Заведеното разследване, което прераства в обвинителни постановления, разпити на замесените лица, конфискация на намерени суми, имоти и даже движимо имущество, накрая постепенно заглъхва след 1924 г. Напълно е възможно, след като част от последните задигнати 4 милиона швейцарски франка са били възстановени на БНБ и след конфискациите на имуществата на засегнатите лица, да е било решено – вероятно на най-високо правителствено равнище, може би и след сезиране на монарха - да не се дава по-нататъшна гласност на случилото се, за да не се излага министърпредседателската институция и самата българска държава.

Началник на финансовия инспекторат към Министерството на финансите по това време е Юрдан Тотев (1874–1947), който е баща на професор Анастас Тотев (1906–2000). Юрдан Тотев полага подписа си като началник на отделение при Министерството на финансите под Писмо до Председателя на Апелативния съд, с което изпраща акта за произведената ревизия, с дата 26 февруари 1924 г.

Професор Тотев, който беше личен приятел на автора (НГА) – Бог да го прости!, - подписа кратко „удостоверение”, връчено на друг мой приятел, Искрен Азманов, датирано 7 септември 1990 г., при заминаването на Азманов за САЩ за участие в научен исторически форум във Вашингтон. В този документ професор Тотев удостоверява автентичността на подписа на баща си, съдия-следователя Юрдан Тотев, положен на придружителното писмо към гореспоменатия Акт. На този форум, организиран от Американската асоциация за напредък в славянските науки (American Association for the Advancement of Slavic Studies) през октомври 1990 г., г-н Азманов прочете доклад, в който бяха изнесени данни за корупцията на Александър Стамболийски.

Удостоверението на професор Тотев бе сметнато за необходимо да убеди американските професори Марин Пундев, Джон Бел и Чарлз Мозер в автентичността на огромната папка - описана по-горе - с копия от съдебната документация, засягаща обсебването на 4 милиона швейцарски франка от министър-председателя на България Александър Стамболийски. Всички тези документи бяха донесени в САЩ от г-н Азманов през есента на 1990 г. и след запознаването на гореспоменатите професори с тяхното съдържание бяха поставени на разположение в архивите на Българския национален фронт в САЩ, на който по същото време авторът (НГА) беше председател.

Професор Джон Бел (1942–1998) е авторът на Peasants in Power. Alexander Stamboliski and the Bulgarian Agrarian National Union (Селяни на власт. Александър Стамболийски и Българският земеделски народен съюз), издадена в САЩ през 1977 г., и The Bulgarian Communist Party from Blagoev to Zhivkov (Българската комунистическа партия от Благоев до Живков), също издадена в САЩ през 1986 г.

За написването на тези две книги, особено на първата, професор Бел е прекарал доста време в България и се е ползвал от български архивни документи, предоставени му от българските научни учреждения. Той не беше чувал за корупционните практики на Александър Стамболийски и беше колкото изненадан, толкова и съкрушен, че тези важни сведения от живота на Стамболийски, както и за начина на управлението на партията му от 1921 до 1923 г., са останали неизвестни за него, по-скоро са били скрити от научните учреждения, библиотеки и колеги учени, които са му помагали в научните му дирения в България. Преди смъртта си през 1998 г. той споделяше с колеги, че това укриване на съществени моменти от дейността на земеделското управление – което той не е бил в състояние да отрази в своите трудове – фактически ги опорочава (трудовете) и той става неволен съучастник на исторически фалшификации.

Професорите Марин Пундев (1921–2005) и Чарлз Мозер (1934-2006), които издадоха съчинения, засягащи България (вж. в Библиографията), също твърдяха, че не знаят за тази страна от управлението на БЗНС и лично за Александър Стамболийски. Професор Мозер написа биографична книга за своя тъст – известния земеделски водач, пладненец - д-р Г. М. Димитров (Гемето), но в нея няма нито дума за корупцията в управлението на БЗНС. Професор Фредерик Чари, който публикува студия (на английски) за Александър Стамболийски в 2009 г. също не споменава скандала с парите.

Не ми е известно някой от четиримата професори, споменати по-горе, да е изнесъл тези нови – за тях, а и неизвестни за широката публика – данни, след като се запознаха през 1991 г. в САЩ с представените им материали по Конфискационно наказателно дело № 11 от 1923 г. на Софийския апелативен съд. Доколкото знам, освен отделни намеци или анекдотични споменавания на някои автори в сайтове в интернет след 2000 г., тези случки са останали и си остават неизвестни.

През февруари 1927 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдите на Софийския апелативен съд, с които бившите министри Марко Турлаков и Александър Ботев - съответно на финансите и транспорта – се осъждат на по три години затвор. Първият, защото като финансов министър умишлено ощетява държавата с 4 (четири) милиона лева, като фаворизира свои близки и приятели, за да им се продаде от хазната на ниска цена голямо количество спирт, без да се заплати стойността му, а вторият - защото в качеството му на транспортен министър взема 100 000 лева рушвет от дружество “Нафта”, за да му възложи доставката на минерални масла.

Из "История на БКП 1919 - 1989" на проф. Алтънков, чиято премиера ще бъде на 21 юни във Военния клуб