Как не купих тази картина24.11.2018 Срещи в галерията - фрагменти и скици от Севдалин Генов
Книгата „Защо не купих тази картина“ е разказ за срещите ми в Галерия „Натали“ в течение на двайсет и няколко години. Едно от работните й заглавия – Скици от галерията открехва жанра - рисунки правени от натура. От 1995 до края на 2017 г. Галерията представи произведения на около 440 художника и бе посетена от хиляди обичащи изкуството. През всичките тези години съм си записвал случки, преживявания, изненади – чуто-прочетено-видяно. А цялостно книгата е писана от 2002 до …неясен бъдещ ден. Героите са художниците и ценителите, посещаващи салона на „Натали“. Както и аз. Към историите се добавяха препратки към теория и история на изкуството, както и свободни отклонения. Разбира се, че издаването на тези скици е риск. Не бих се заклел, че от моята уста глаголи само истината. Но текстът е написан с уважение към участниците в артистичния живот . Книгата е абсолютно субективна. И ако друг напише друга книга, с други наблюдения и позиции – ще я прочета с интерес. И обещавам да не мърморя срещу своенравието на неговия изказ. „Който живее в разкош и лукс, има достатъчно време да се занимава с изкуство.” Демокр ит (460-380 г. пр.Хр.) „Всички люде, каквото и да е положението им, сторили дело с достойнство или що наистина подобава на достойно дело, ако са люде на правдата и на доброто име, да опишат историята на своя живот със собствената си ръка.” Бенвенуто Челини (1500 – 1571), La Vita „У писателя има нещо от бракониера, крадеца с взлом, разбойника. Той граби и краде. Има хора, които вземат сериозно тази метафора… Изкуството дразни хората, защото обикновено казва за тях истина, различна от оная, която сами са си въобразили.“ Ян Парандовски (1895-1978), Алхимия на словото,1951 „Светът съществува, за да се превърне в книга” Проспер Мериме (1830 – 1870)
Фрагменти от готовата за печат книга Има различни любовници (любители) на изкуството – някои се дразнят ако се въртиш и им приказваш, на други това им трябва и го изискват - сякаш са сираци пред бездната на непознатото. Едни държат да покажат разбиране и култура и са различни от онези, които пристъпват трепетни от подарения им достъп до храма. И Амброаз Волар пише, че е голям риск да обясняваш сюжета на клиента. Знам го, но рискът е част от професията. А срещите в Галерията са безкрайно интересни. Случка първа Две дъски от тараба, върху тях грунд, наподобяващ варова мазилка, а отгоре – нарове, нарисувани в редичка. Изящни, изпипани по Войновски (Синово). Влизат млади мъж и жена, гледат дълго картината, после ми казват: Случка друга:
Приближавам и се вглеждам в темето на врабеца - наистина има косъмчета, но... от четката на художничката . Случка трета (непоследна) Скулптура – стоманено гюле, напомнящо за оръдеен изстрел и върху него е кацнал полиран бронзов гълъб с разперени крила – явно носител на мира. Само, че явното не е съвсем явно, защото един съзерцател – Николай Николаевич (обърнете внимание – руснак !) - иска това да е Светия дух. И аз категорично заявявам, че скулптурата представя именно Светия дух , разпрострял закрилата си над земята.
Не си купи скулптурата. А т е л и е т а т а В художническите ателиета цари хаос – готови и полуготови картини, обърнати с изображението си към стената; подрамки и рамки, преплетени в айфелови кули; очукан, смачкан чайник с неопределена възраст върху вехт котлон; туби, с отпечатани пръсти на изнасилвача им; край тях клещи за отвиване на проклетите залепнали капачета; кутии и буркани от гювеч, пълни с плесенясала вода и разтворители с остър мирис; а вътре - разнокалибрени четки, често с изгризани върхове (дали художниците не ги отхапват в минути на творчески запек ??) ; шпакли и ножове; парцали и изпомазани вестници; някаква снимка или нечия репродукция с кабърче, от която нещо се „открадва” и художникът гледа да я поприкрие от очите ти в ателието-будоар; тук - там позабравена вафла или парче хлебец; компресори с пулверизатори; по стените само собствени картини, някои репродуцирани върху някогашни календари (преждеизписаната дума не е задължително да се свързва с „гащи”) ; ₪ ₪ ₪ В много ателиета има „аудио видео уют” - при Михалис Гарудис в Гърция един социалистически „ВЕФ“ е постоянно включен на програма „Хоризонт”, на Слав Бакалов му дудне малък телевизор, въздухът на дворното ателие на Христо Тодоров е мачкан целодневно от фолка на радио „Веселина”, а в ателието на Петър Беляшки в Пловдив имаше съвършена звукова уредба и музиката бе джаз високо ниво. Не знам дали шумо-музиката ги успокоява или импулсира - мен би ме разсейвала, но тя е съществена част от творческия уют на рисувача... А може би ги прави съпричастни с живота навън, от който са „принудително” изолирани ?! ₪ ₪ ₪ В асеновградския дом на Иван Кирков бях изненадан – рисуваше на едно малко бюро. Негови приятели ми бяха разказвали, че и преди двайсет години в София, пак не е ползвал статив, а си рисувал на маса и гостите му никога не виждали и следа от боя. ₪ ₪ ₪ В ателиетата съм чувал десетки суеверия – че картините не трябва да са обърнати с лице към стената (но повечето художници ги обръщат така, за да не ги разсейват); че не трябва творбата да е на земята (много време се смущавах да слагам картини по пода на галерията, докато се уверих, че в ателиетата те най-спокойно са натрупани по дюшемето); че... от всяка продадена картина трябва да даваш - поне част от парите – за бои, за да не си смачкаш порива; някои художници са ми казвали, че старите картини им пречат, други точно обратното – че новата картина се състезава с предишните и така става по-хубава ... и още и още. ₪ ₪ ₪ Ателието на Ангел Василев е кабинет на писател на исторически романи. По стените има много снимки на събития и хора, има огромно бюро – по-широко дори от моето (наричано от приятелите „летището”). В средата има нещо като пюпитър за богослужебни книги в черква - отгоре подпира платното, а ситните неща, които рисува са му близко до очите и удобни за ръката. За големите картини може би освобождава статива в антрето. И детронира портрета на жена си. ₪ ₪ ₪ Художникът обича ателието си – чувства го като своя утроба, в която са се раждали чада.Чапа обитава един огромен таван на ул. „11 август”, в който работи цял живот. Толкова е претъпкан с „нужни” метални парчетии и гипсови форми, че вече няма къде да майстори. Къщата е от старите с 4 метрови етажи, така че шестте етажа до ателието, са си девет. Той ги качва по много пъти на ден, често с тежки материали нагоре и тежки скулптури надолу . Веднъж на улицата го срещнал професорът по анатомия в Художествената академия Чоканов и като погледнал къде се изкачва Чапа, му казал загрижено: Сега живее в Княжево и си направи ателие на партера, но … продължава всяка сутрин да ходи на „11 август”. Това е магия - музите на тавана са му помагали и ако смени мястото на срещите, току-виж не се появят. А и новото ателие е доста празно, а художници са ми казвали, че в празно ателие не могат да работят . ₪ ₪ ₪ През януари 2011 Мано Боев ме заведе в ателието на Величко Минеков. Помещението проектирано специално за скулптурно ателие беше чисто и подредено - знак ,че няма работа. Като във всяка бърлога на скулптор има рафтове със стари гипсови модели. Сред тях – на емблематични негови скулптури, като „Пиещата” - овалната наведена селянка, която пие вода от шепи. Изненадан съм от многото отляти фигури. Повечето са големи, има патинирани, други – полирани. Великолепни работи, които няма кой да купи. Мано му помага, като увеличава малки работи или намалява големи – прави модел от стиропор, отгоре шпаклован и фино загладен, от който се прави калъп за отливане. - „Пиещата” в Градската градина е великолепна от черен гранит. Защо сега ще я правите от бронз? - езикът ми не се превърта да използвам художническия израз „в бронз” . Бележка след 6 години: Величко е вече на 90 и продължава да работи, намери ценители (дори в далечния арабския свят) и прави все нови и нови скулптури. Енергия и талант в едно нестихващо тяло. ₪ ₪ ₪ Като капсула на отшелник космонавт е ателието на Николай Стоев в Търново. В центъра е удобен стол на колелца, недостатъчно удобен сигурно, защото е допълван от дунапренчета, омотани с найлон и въженца, които трябва да подпомогнат нещастния гръб, кръст, лакът, стъпало на обречения на стотици часове на рисуване художник. Десетки мачкани туби са на една ръка разстояние, в краката – вестници и парцали, на около метър околовръз: наклонени кулички, изпълнени с дискове музика, зад гърба му –прозорец не за гледане, а за осветяване на картината, на перваза му -няколко лупи, моливчета и ножчета. Едва натикани между куличките с музика две масичкички, отрупани с моливни рисунки - проекти на картините. Техниката се допълва от компютърче, неволно омазано с маслени бои, с нещо възпроизвеждащо музика под масичката, и силна крушка едностранно обвита със станиол, за да не свети в очите, а право напред в картината. Деликатности с голо тяло Имахме красиво женско тяло - живописно и голо. Любувах му се и аз, и мнозина зяпачи. Накрая го купиха и за да не мръзне го завих в елегантна червена мантия, кръстосах панделка срещу неканен вятър и щастливата собственичка го отнесе. След няколко дни ценителката влиза в галерията с красивото женско тяло в найлонов плик. Тя остана права, а протегнатата й ръка се превърна в показалец, който бавно вървеше към центъра и спря до триъгълничето между двете чувствени бедра. Дамата се изчерви, аз все още – не. Започна да ми става смешно. „Бермудският” триъгълник бе плътно черен, малко лъскав не от младостта, а от фирниса, но косъмчета нямаше, колкото и да се взирах и да се питах какви сексуални видения люшкат зрялата жена срещу мен. Но – еврика! Открих! *Тази фраза е важна в историята на изкуството. През 1907 г. големият Само това ме молеше. Художникът вече живееше в Канада... Цената на маслото – за рисуване и за ядене On Jul 25, 2013, at 3:38 PM, < galeria_natalie@abv.bg> wrote: Здравейте, госпожо Кундерова! Разбрах, че сте се спрели на картината на Веселин Ненков с едната женска фигура. Както Ви казах цената й е 1,350 лв, но за Вас като почитател на Галерията и приятелка на Лили можем да сведем цената до 1,200 лв - т.е. с отстъпка малко повече от 10 %. Ще Ви очакваме в Галерията. С пожелания за хубави дни: Севдалин Генов Здравейте, г-н Генов, Поздрави от много топло Велико Търново, Здравейте, госпожо Кундерова! Трябваше да предполагам, че като икономист владеете по-добре от нас финансовата реализация на една покупка. Дори когато това е произведение на изкуството. Не знам какво да Ви пиша... да, ние ще отстъпим – доколкото сте приятелка на нашата приятелка Лили, а тя е ценител на изкуството. За мен не е проблем да преглътна загубата на галерията, повече ме затруднява как да обясня на художника, че творбата му се харесва, цената не е висока за една голяма картина и въпреки това ще получи средства, за да си купи пак бои, платно, рамки, но едва ли ще му останат за хляб, сирене и вино. Не трябва да му казвам и че картината отива в Канада, защото е ясно, че спрямо доходите и стандарта в Америка тази наша картина е достатъчно евтина (цените в българските галерии са ниски, не защото изкуството няма качества, а защото доходите у нас са ниски) И така - предлагам Ви цена 1,150 лв и ако тя е приемлива за Вас, заповядайте в Галерията, за да опаковаме Момичето. Севдалин Генов Финал Илинда Кундерова не се появи в галерията и замина за Канада без Ненков, който пък не си купи масло (както и ние) Друга случка Разговор по телефона с художник приятел: Абсолютно отклонение[1] Готварска рецепта Отивате на пазар в някое ателие и внимателно си избирате картина – малка или средна. Почиствате я от паяжините и от омръзналото на художника. Когато картината е прясна, усещате симфония от ухания и привкуси с тръпчива нотка. Не е хубаво да е много прясна, защото ще ви изцапа, затова я пипнете с кутре. За да я гарнирате успешно, проучете в кое ателие рамките са красиви, евтини и не се развалят, макар,че и там ще има натиск да вземете най-скъпото. Опъвайте се - не ви трябват гарнитури с барокови акантови листа и желъдчета. Но е добре да има злато – към него апетитите са най-големи сред начинаещите гурмани. Опаспартурената и гарнирана картина отнасяте в галерията и внимателно я окачвате (особено ако са ви пробутали мокра картина. Ако вече сте се вапцали, третирате с препарат Лекелиано, не с кореселин, защото всяка кулинарна рецепта предупреждава да не се запалите, докато приготвяте менюто .) Местите картината на едната или другата стена – в зависимост от слънцето и сянката. Ако край вас има и други готвачи художници или не дай си боже галеристи, един ще ви каже, че трябва да стои до онази, за да се подкрепят, а друг: точно обратното – че тази и онази трябва да се раздалечат, за да не си пречат. Игнорирайте съветниците с нож за транжиране. На този етап картината не е сочна, защото виси ту наляво, ту надясно или се накланя много напред и може да удари зрителя по главата. За подравняване използвайте купичка с водоравен ликьор, лазерен нивелир, канапче-отвес, дигитална рулетка, а също и черпак - за да халосате който ви дава най-много акъл. Опитвайте на усет: по-нагоре или по-надолу от прочутото ниво на очите. Ако я приготвяте за витрината – по добре излизайте и влизайте 563 пъти, отколкото 6 души да ви командват отвън, защото тяхното ляво е ваше дясно, а за съжаление и тяхното дясно е ваше ляво. И обратно. Когато картината е добре закачена, остава да нагласим осветлението отгоре, за да се откроят цветовете (по китайскостта на лампата, респективно по волтажа на Електрото ). Сега нека я доовкусим с хубаво име. Забравете, какво ви е казал художника – че е нарисувал Композиция 3 или Пейзаж 2. В менюто на луксозните ресторантите все пише : Муселин Тропезиен или Релижюс ванилия или Тартарута , затова праснете имена като: Абсолютна любов , Вятър вода и пясък , Градината на поета, Голотата пита или Добрите неща. Учените считат, че в мозъка съществуват връзки между центровете на вкуса и разпознаването на смисъла на думата и било доказано, че думите се усещат с определен вкус. Аз мисля, че теоретично са възможни два пътя за разпознаване „вкуса на думата” – или чрез фонологията на думата (разпознаване как се произнася думата) или направо чрез уцелване смисъла на думата. Чувал съм, че някои усещат температурата на цветовете, а това си е съвсем кулинарно осезание. Мога да потвърдя, че картините са по-вкусни през лятото. Докато аранжирате е задължително да отпивате по глътка (на всеки 5 минути, после на 10) Бразилски контаминер или сухо Мозелско от 1912 . Не се изкушавайте да дирижирате гозбата със щипка червен пипер, струйка ром, сол на върха на ножа, горчица на ръба на лъжичката, шепа чубрица, облак пудра захар... Това са телевизионни глезотии. Така приготвената картина събужда глад. Сладост се плъзга по всички гънки и пълни устата. Стигнахме до дегустацията - тя е момента на усещане и одумване на картината – дисекция на визуалните, ароматните и вкусовите качества на изображенията (слуховите засега са недостъпни). Всеки може да гледа картина, но не всеки може да я дегустира и успехът зависи от искрената поетична отдаденост. И докато сетивните усещания от хубавата картина са едни и същи и за любителя и за опитния дегустатор, то възбудата и удоволствието са напълно различни. Тази разлика идва от натрупаното познание на ценителя - то се наслагва върху примитивните сензорни възприятия и води до удоволствие от по-висша степен. Картината е чувствен продукт за хапване в интимна компания. Ако гледате Голо тяло (по-горе го нарекохме Голотата пита ) има достатъчно равнини, възвишения и вдлъбнатини по анатомията на нарисуваната - можем да ги обхождаме вкусвайки похотливи хапки. Един умен човек беше казал „Картината, която консумираме е лирично отклонение на монотонния живот, който живеем.” Затова се опитайте да я преглъщате позитивно. Допълнение: Ако готвите цяла изложба, добавяте: 30 печени бута наденици – Грац-Панама и обратно 20 шпаги низани фазани 4 кофи хрянова горчица 9 кошера със мед 2 вагона зрели круши бъчви с вино – 7-8 квасена сметана – 5 корема лозе-две със хамбургски мискет за разяждане на гладно. Отклонението винаги свършва. Главният път – не ! Крехката галерия Натали срещу Юнайтед Стейтс Ранна зима две години по-рано. Снегът скрипти с радостта на краткотрайната си чистота. Лампите на галерията искрят в снежинките върху русите коси на висока жена на средна възраст. С преметнати през рамо кънки тя изглежда като девойче. При нас е топло, светло и пълно с примамливи красиви неща. И тя се залепва за бижутата : - Вот эти браслеты мне нравяться. Покажите пожалуйста.[2] И Елизабет, заедно с американката, която водеше, се насочиха към накитите... Така изминаха двайсетина месеца. Един ден заварих Наталия и Елизабет върху гоблена на пода. Наталия с лупа в ръка търпеливо й обясняваше колко трудно се тъче гоблен, как се промушва нишка по нишка и как напредваш само с няколко сантиметра на ден. Елизабет беше изненадана - досега бе смятала, че се прави на машина. Гобленът беше стоял доста време в галерията и художничката бе склонна да намалим цената. А аз се ядосвах , че богатата американка със самочувствието на голямата нация иска да ни смачка. Много пъти съм изпадал в подобна ситуация и с годините, започнах да не издържам и да свалям цените. Но... тогава бях учтив и непреклонен. Лек и топъл вятър се разхождаше из улицата. Отвреме навреме открадваше от отсрещното дърво липов цвят и го напъхваше под вратата на галерията. Влезе Елизабет и каза:
Виждам малката ни галерия като Давид пред Голиата – Юнайтед Стейтс ъф Америка. Всеки си плаща както може... Имаше Един човек, който много искаше да си купи картина от Галерията. Така Един човек бе щастлив с картината, която харесваше. Имаше Една галерия, която придоби аристократичност с кристално-кристални кристалически чаши на Един човек, който си купи картина. [1] В новото ни 3-то хилядолетие много писатели в целия свят пишат кулинарна литература. .Защо тази мода да не влезе в съчинението ми? [2] (рус) Тези гривни ми харесват.моля покажете ми ги. [3] Първоначалният обхват на галерията включваше и декоративни изкуства и дизайнерска мода уникати на Наталия Генова [4] (рус) Колко струва? / Две хиляди и петстотин лева / 1,200 долара – чудовищна сума ! [5] (рус) Мисля,че като за мен цената може да бъде 800 долара. / За съжаление не мога да направя отстъпка.Цената и така не е висока.Това е перфектна работа на талантливата художничка Маринова./ Жалко, вече си представям този гоблен у дома в Охайо. [6] (рус) Заминавам си от България. Дойдох да се сбогувам… Можете ли добре да опаковате този дяволски гоблен ?... Ето 2,500 лв .Напишете ми името на художничката.
|
|
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.